Андреа Кейн - Последният херцог

Младата жена се засмя тихичко, без да се отделя от устните му.

— Търпение, скъпи. Майсторлъкът е в точната преценка на подходящия момент. — И тя отдръпна назад глава, за да се вгледа в лицето му. — Кажи ми истината? Не беше ли поне малко обезпокоен, когато на бял свят се появи Джулиет?

— Бях ужасен — стисна челюсти Пиърс. — Беше така изтощена, когато акушерката ме издърпа навън. — Той потрепера. — Да те гледам как се мъчиш и да не мога да сторя нищо, за да ти помогна…

— Достатъчно — притисна пръсти към устните му тя. — Сега съм в пълна форма. А и нямах това предвид. Просто се питах дали не си бил разочарован, когато си помислил, че първото ти — единственото ти — дете е момиче, а не момче.

Младият мъж премигна учудено.

— Разочарован? Нито за секунда. Вече съм ти казвал, Снежно пламъче, да угаждам на дъщеря си за мен бе не по-малка мечта, отколкото да имам син. — Той прокара пръсти в косите й. — Все пак не мога да не призная, че бях поласкан от факта, че съм създал едновременно и син, и дъщеря. И в този случай ти се оказа абсолютно права — погледна я дяволито той. — Свършил съм забележителна работа, нали?

— Ти ли?

— Добре, ние. Двамата създадохме две изключителни деца.

— Обявени за такива от безстрастния им баща. — Дафни се освободи от прегръдката му и скръсти ръце. — И така, какви са днешните подаръци за децата?

— Какво те кара да мислиш, че съм им купил подаръци?

— Защото им купи и вчера, и онзи ден, и по-онзи ден, и миналата седмица…

— Добре, добре, ти спечели — изсмя се младият мъж, без да се смути ни най-малко от смъмрянето на съпругата си. — Добре де, малко ги глезя. Но това в крайна сметка си е мое право. Две от тези красиви деца са наши, а третото е на Сара и Джеймс. Кой друг би ги поглезил малко, ако не аз?

— Въпросът ти е супер. Я да видим сега — потупа се замислено по брадичката Дафни. — Готвачката практически живее в детската стая, когато не се кара с мисис Гейтс за това чий ред е да храни бебетата. Лангли вече снове непрекъснато между двата си поста — входната врата и детската. После идва редът на Лили и Бедрик, да не говорим за мама и викария, които са погълнати единствено от сватбените си планове и посещенията в детската. Да продължавам ли?

— Да, доста хора се състезават за вниманието на нашите деца, нали? — съгласи се с готовност Пиърс. След това се замисли за момент. — Всъщност, беше малко трудно да донеса в имението подаръка за Ашфорд. Ще трябва да почака малко, преди да го види.

— Страхувам се да попитам. Какъв е този подарък?

— Една великолепна кобилка, която ми привлече окото още преди две седмици. Ще свърши прекрасна работа за нашия син.

— Пиърс? Кон!? Че той е още бебе!

— Както и кобилката. Не след дълго и двамата ще са готови един за друг.

— Боже — завъртя очи младата жена.

— Затова пък подаръците за момичетата се пренасят лесно. И са много специални. Почакай ме тук. — И той се измъкна навън със загадъчен вид.

Останала сама в детската стая, Дафни погали покритите с мъх главици на децата, като благодареше на Бога за любовта, на която ги бе благословил да се радват. Спря край третото легълце, където спеше Алисън. Тя се бе родила само две седмици преди близнаците и бе споила още по-силно и без това здравата връзка между своите родители като ги бе превърнала в семейство, нещо, за което Сара винаги се бе молила да има.

— Дафни? — Сара надникна през вратата и погледът й се примеси с тревога, когато видя къде бе застанала приятелката й. — Има ли някакъв проблем с Алисън?

— Не — успокои я младата жена. — Всъщност дъщеря ти е единствената в тази стая, която прояви готовност да сътрудничи. Моите двама палавници очевидно не мислят да заспиват.

Сара се засмя на глас. Самотната и нещастна млада жена бе изчезнала завинаги.

— Къде е Пиърс? Той обикновено рядко се отделя от близнаците. Да не би да е отишъл да нагледа новото училище? — вдигна шеговито вежди тя. — Мис Редмънд трябва да е съсипана от продължителната им раздяла.

— Сигурна съм, че е съсипана от този факт — подхвана шегата Дафни. — За нещастие мис Редмънд ще трябва да свикне да вижда по-рядко мъжа ми, особено сега, след като строежът е привършен. В крайна сметка нейните прелести, колкото и големи да са, не могат да се конкурират с тези три бебета тук — въздъхна търпеливо тя. — Не, Пиърс отиде да донесе днешните си покупки. Трябва да се върне всеки момент.

В същия миг вратата на детската се отвори и после се затвори с ритник.