Стивън Кинг - Балада за гъвкавия куршум

— Боже господи — каза жената на агента.

— Тя жадувала един приятелски глас и моят се оказал пръв. Изслушах историята за момиченцето, разбрах как се отглеждат и хранят Форнитите, за праха форнус, за това как Рег отказвал да разговаря по телефона. Тя ми се обаждаше от уличен автомат, през няколко улици от дома им. Тя ми каза, че се страхува, че не от данъчните, от ФБР или ЦРУ се бои Рег. Тя смяташе, че Те — някаква огромна, анонимна група, която мрази Рег, която му завижда и няма да се спре пред нищо в борбата срещу него — са разбрали за неговия Форнит и искат да го убият. Ако Форнитът умре, няма да има повече романи, няма да има повече разкази, нищо. Нали разбирате? Самата лудост. Те са по петите му. Накрая престанал да смята за параван дори Данъчната администрация, която му създала огромни неприятности във връзка с приходите от „Фигури от подземния свят“ — накрая останали просто Те. Истинска параноична фантазия. Те искат да убият неговия Форнит.

— Боже Господи, ти какво й каза? — попита агентът.

— Опитах се да й вдъхна малко кураж — каза редакторът. — Тъкмо се бях върнал от един обяд, на който бях изпил пет мартинита, тя ми се обаждаше от телефонна будка в Омаха, опитвах се да й кажа, че всичко е наред и не трябва да се тревожи за това дето съпругът й вярва, че телефоните са пълни с радиеви кристали, или пък анонимна група му изпраща момиченце-андроид, за да го облъчи, да не се тревожи за това, че съпругът й е отделил таланта си от съзнанието си до такава степен, та е започнал да вярва, че в пишещата му машина има духче.

Не вярвам да съм бил много убедителен.

Тя ме помоли — не, тя просто ме умоляваше — да поработя с Рег върху разказа, да уредя той да бъде отпечатан. Тя направи всичко друго, без да се стигне до това да каже открито, че „Гъвкавият куршум“ е последната връзка на Рег с това, което насмешливо наричаме реалност.

Попитах я какво да правя, ако Рег пак спомене Форнитите. „Разсейте го“ — каза тя. Това бяха точните й думи — разсейте го. И затвори телефона.

На следващия ден в пощата имаше писмо от Рег — пет страници на машина, с минималната разредка. Първият параграф бе за разказа. Пишеше, че преработването му върви добре. Той смяташе, че ще успее да съкрати седемстотин думи от оригиналните десет хиляди и петстотин, така че окончателният вариант щеше да е девет и осемстотин. Останалата част от писмото бе за Форнитите и форнуса. Неговите наблюдения и въпроси… десетки въпроси.

— Наблюдения? — писателят се наведе напред. — Значи той всъщност ги е виждал?

— Не — каза редакторът. — Не ги е виждал в истинския смисъл на думата, но по някакъв друг начин… предполагам. Знаете, че астрономите са знаели за съществуването на Плутон, много преди да се изобрети достатъчно мощен телескоп, с който да го видят. Те разбрали за неговото съществуване по орбитата на Нептун. Рег наблюдаваше Форнитите но този начин. Те обичат да ядат нощем, забелязал ли си това? Хранел ги по всяко време на денонощието, но забелязал, че храната изчезва след осем часа вечерта.

— Халюцинации? — попита писателят.

— Не — каза редакторът. — Просто жена му почиствала доколкото може храната от пишещата машина, докато Рег ходел на вечерната си разходка. А той излизал всяка вечер в девет.

— Трябва да е била съвсем нагла, че да ти се жалва — изръмжа агентът. — Та тя самата е подхранвала фантазиите на мъжа си.

— Ти не разбираш защо се обади тя и защо беше толкова разстроена — каза тихо редакторът. Той погледна към съпругата на писателя. — Но аз се обзалагам, че ти си Разбрала, Мег.

— Може би — каза тя и хвърли кос поглед към мъжа си. — Тя не се е ядосала затова, че си му подхранвал фантазиите. Тя се е страхувала да не ги разстроиш.

— Браво — редакторът запали нова цигара. — Точно по тази причина тя махала и храната. Ако храната се събирала върху машината, Рег щял да направи логическо заключение на основата на своите съвсем нелогични предварителни схващания. А именно, че неговият Форнит или е умрял или си е отишъл. Следователно няма да има повече форнус. Следователно няма повече писане. Следователно…

Редакторът остави думата да се носи с цигарения дим и пак продължи:

— Той решил, че навярно форинтите са нощни същества. Те не обичали силните шумове — той забелязал, че не може да пише сутрин след шумно парти — те мразели телевизия, мразели електричеството, мразели радия. Рег бил продал техния телевизор за двадесет долара и часовникът му с радиев циферблат бил отдавна изчезнал. След това въпросите. Откъде знам за Форинтите? Дали бе възможно един да живее при мен? Ако е така, какво мисля за това, това и онова? Смятам, че няма нужда да навлизам в подробности. Ако някога сте имали куче от определена порода и си спомняте какви въпроси сте задавали за това, как да се грижите и да го храните, то сигурно се сещате какви въпроси ми задаваше Рег. Една малка драсканица под подписа ми беше достатъчна, за да се отвори кутията на Пандора.