Джон Кейс - Убийството като шедьовър

И ето я и нея:

Секвоя Солюшънс

11224 Фиш Рок Роуд

Офис 210

Анкър Бей, Кал

Влизам в глобалния сайт с карти и искам указания как да стигна дотам с кола и карта. Преписвам указанията на една от хотелските бланки, а от картата виждам, че Анкър Бей е само на няколко мили от Пойнт Арена — където е била пусната картичката на Байрън до Димент. Юрика — градчето, където момчетата Сандлинг са избягали в търговския център — също не е далеч. Хрумва ми, че е много вероятно Байрън и момчетата да са пътували към Мерц.

Възможно е връзките, които правя, да са повече пожелателни, отколкото правдоподобни. Може би Мерц просто има бизнес интереси в северна Калифорния и въобще не живее там. Може Мерц и Будро отдавна да не поддържат връзка. Може Будро още да е тук, в Ел Ей. Може всичко да е вятър и мъгла, както би казал Шофлър.

Но аз не мисля така.

Има петстотин четиридесет и пет мили от Лос Анджелис до Анкър Бей. Много дълъг път с кола. Ако до два часа успея да се кача на самолет, мога да стигна до Сан Франциско и оттам да продължа с кола.

След двайсет минути на компютъра вече съм готов да си запазя самолетен билет, когато си спомням — пистолетът!

Обмислям дали да не тръгна с кола, но това би ми отнело осем часа най-малко. Хрумва ми и да се откажа от пистолета, но вече така или иначе съм го купил и предпочитам да го задържа.

Запазвам си място на полета до Сан Франциско, после прескачам до универсалния. Купувам си голяма кутия солени бисквити, два тирбушона, ножица, запушалка за кухненска мивка, шкурка и руло алуминиево фолио. Багажът се проверява, вярно, но най-вече за експлозиви. От един репортаж, който Фокс неотдавна излъчи, знам, че доста престъпници успяват да пренесат оръжие в проверен багаж. Лесно е да прикриеш пистолет, като го сложиш в кутия заедно с други метални предмети и запълниш празнините със смачкано на топки фолио, а после да увиеш цялата кутия с няколко пласта от същото фолио. Скенерът го отчита като метална форма с различна плътност.

Изхвърлям бисквитите и след пет минути съм готов да тръгна. След час и половина вече седя на място 23А на полет 1421 на Юнайтед и пътувам на север.

Докато пресека моста Голдън Гейт след задръстването по пътя от летището, вече е почти пет. Адресът, който съм намерил в Мрежата, определено е на административна сграда, а не на жилището на Мерц. Сигурно ще се наложи да отида до съдебната палата на окръг Мендочино в Юкиа, за да открия каква недвижима собственост е регистрирана на името на Люк Мерц или на Секвоя Солюшънс, но засега се отправям директно към Анкър Бей. Градът не е голям. Ако Мерц живее наблизо, все някой ще знае къде.

Наближавам Кловърдейл, когато звъня на Шофлър. Мисля си, че той може би познава някого в местното шерифство, някой, който би могъл да ми помогне.

— Как беше във Франция? — питам аз, когато той вдига.

— Страхотна храна. Направо невероятна. — Пауза. — Кой е всъщност? Ти ли си, Алекс? Къде си, мътните да те вземат? Звучиш като от Луната.

— В Калифорния съм. Помислих си, че ще можеш да ми помогнеш.

— Знаеш, че ще го направя, стига да мога.

— Да познаваш някого в северна Калифорния? Крайбрежието над Сан Франциско?

— Защо? Какво си намислил?

— Мисля, че момчетата ми са тук.

— Къде?

— Близо до Анкър Бей.

— Къде е това?

— На около четиридесет мили южно от Мендочино.

— Хм. — Въздиша дълбоко. — По-добре ми разкажи всичко. Защо смяташ, че момчетата са там?

Колебая се.

— Дълга история е и няма начин да ти разкажа всичко по мобилния. Основното е, че знам кой ги е отвлякъл.

— Знаеш?!

— Казва се Байрън Будро и ако нещо се случи с мен, Рей, искам да ми обещаеш, че ще тръгнеш след него. Има си богат приятел на име Мерц. Люк Мерц. Мерц е белгиец.

— Хм. — Нова въздишка. — Виж сега, ако искаш да ти помогна, наистина трябва да ми разкажеш всичко, Алекс.

— Познаваш ли някого там или не?

Въздишка.

— Всъщност не. Преди познавах един тип в Хелдсбърг, но него го застреляха, докато разбиваха една контрабандна мрежа.

Телефонът пращи и жужи.

— Ако се случи нещо с мен — казвам му, — свържи се с един частен детектив на име Пинки Страйбър в Ню Орлиънс. Той ще ти разкаже всичко.

— Не ми харесва тази работа, Алекс. Няма да помогнеш на момчетата си, ако ти видят сметката. Задръж ден-два. Познавам няколко от колегите в Сан Франциско. Дай ми време да задвижа нещата.

Завивам на път към крайбрежието и си давам сметка, че си губя времето. Полицията няма да ми помогне. Всичките ми доказателства са косвени. Хартиени зайци и вуду погребения, пощенски марки и трикове с въже. А връзката с Мерц е още по-съмнителна.