Джон Кейс - Убийството като шедьовър

— И има само три патрона.

Той пак свива рамене.

— Ми можеш да си напазаруваш и другаде. Аз това имам, сто процента. Ако щеш.

Взимам го.

И вече наистина нямам какво да правя, освен да си проверявам през десет минути пощата и съобщенията в очакване на реакция. Дълга нощ. Раздвижването се случва чак в 9:22 сутринта.

Един дилър от Сан Франциско има клиент, който се интересува от книгата. В зависимост от състоянието й, цената е без значение.

Отговарям с имейл, в който питам за името и адреса на клиента. „Мога да изпратя книгата, за да я прегледа. Може да я получи още утре сутринта.“

Уви! Дилърът не иска да ми даде тази информация, явно го е страх да не си загуби комисионната. „Ако изпратите книгата на мен — пише той, — мога да я покажа на клиента си следобед. Аз, разбира се, ще ви възстановя разходите по изпращането и застраховката.“

Само че това е невъзможно. Книга няма. Нито има гаранция, че купувачът е Люк Мерц. И въпреки това — друга следа и друг план нямам.

Замислям се дали да не хвана самолет до Сан Франциско и да се срещна с дилъра, но… няма да свърши работа. Без книга той дори няма да ме изслуша.

Което ме оставя само с информационния брокер. Защото едно нещо е сигурно. Дилърът — qjwynn@coastal.com — трябва да се е свързал с клиента си, след като е научил, че книгата се предлага за продан. Така че двамата трябва да са разговаряли.

Обаждам се на брокера, който потвърждава, че може да открие с кого е разговарял дилърът предния ден — но не и преди края на сметководния цикъл на телефонната компания.

— Докато не обработят данните, няма как да се добера до тях — обяснява той.

Объркан съм и се обаждам на човек, който знае много за базите данни. Чаз ми е приятел от колежа и се занимава с компютърни симулации — военни игри — за Пентагона. Оказва се обаче, че си няма и идея как бих могъл да се сдобия със списък на телефонните обаждания на книжния дилър.

— А има и друго — казва той, — откъде знаеш, че му се е обадил по телефона? Може да му е изпратил имейл.

Добър аргумент.

— И как да се добера до имейлите му?

Чаз се замисля.

— Знаеш ли му потребителското име?

— Да.

— Тогава ти трябва само паролата му.

— И как да я науча?

— Зависи. Ако работи с имейл програма, която му позволява да използва нешифровани пароли, можеш да заредиш автоматичен речник и да го пуснеш да проверява. Но това може да ти отнеме дни и най-вероятно ще те хванат.

— Защо?

— Защото ако сървърът има включена система за засичане на нарушители (което е почти сигурно), на всеки три секунди системата ще те засича и акаунтът ти ще се записва в архивиращата програма на сървъра.

— Което не е добре.

— Най-вероятно ще те арестуват. — Чаз прави пауза. — Разбира се — казва той, — винаги можеш да се опиташ да я налучкаш.

— Да я налучкам?

— Паролата — обяснява той. — Девет от десет души — почти всички — използват една и съща парола.

— Каква? — питам аз.

— „Парола“. Това е най-популярното. Също „промениме“ — и това се използва много. Както и „променитова“. Също имена на домашни любимци. Той има ли куче?

— Не знам — казвам му. — Може и да има.

— Опитай Шаро и Черньо. Джак.

— Стига бе! Няма да опитвам Шаро.

— Ами недей. Той какво работи? Казвам ти — за да налучкаш нечия парола, не ти трябва висше образование.

— Продава книги. Предимно книги за фокуси.

— Опитай Худини. Нещо такова.

Така и правя. Опитвам ги всичките, включително и „Шаро“. Когато не се получава, опитвам с имена на известни магьосници от книгите за магическо изкуство, които съм изчел.

блакстоун

каланг

търстън

келър

копърфийлд

зигфридирой

зигфрид&рой

блейн

маскелин

зоркар

лансбъртън

пен&телър

пенителър

джонделанд

карлкавана

Нищо. Опитвам друга тактика:

абракадабра

сезамотворисе

сезам

фокусмокус

мокусфокус

И страницата се отваря.

Отивам в кутийката за получени писма на дилъра — има дузина имейли от вчера. Сред тях има и едно от lxmertz@sequoia.net.

Интересува ме, разбира се, но първо искам да видя книгата.

Сигурен ли си, че офертата е реална?

Прочитам го и пак го прочитам. Но това е всичко. Няма какво друго да се научи от текста. Влизам в sequoia.net, трудя се в продължение на един час, опитвайки се да пробия паролата на Мерц — но без успех. Белгиецът е твърде умен, за да използва нещо, за което всеки би могъл да се досети.

После се сещам — sequoia.net, е някакъв бизнес адрес. Включвам търсачката „Кой кой е“ и я пускам да търси, най-напред Sequoia Net, после Sequoia Networks, след това Sequoia Enterprises и така нататък, с всички типични корпоративни названия, за които се сещам. Предполагам, че компанията се намира някъде в Калифорния. (Иначе дилърът нямаше да каже, че ще покаже книгата на клиента си утре следобед.)