Стивън Кинг - Раждане вкъщи

— Ти не си като баща си, Боби Дагет, но и аз те обичам — каза Франк спокойно и след това, като извика от болка, той вдигна лявата си ръка над главата, като нюйоркчанин, който страшно много бърза да вземе такси, и започна последната си молитва. „Отче наш, който си на небето — Исусе Христе, как боли само! — да се свети името ти — ах, мамка му стара! — Да дойде царството ти както на небето така и… така и…“

Сега вдигнатата ръка на Франк бе започнала да маха диво. Дейв Имънс, забил пушката си в мишницата на стареца, наблюдаваше всичко внимателно като дървосекач, който наблюдава огромно дърво, което сякаш се готви да направи пакост и да падне в погрешна посока. Всички мъже от острова ги наблюдаваха. На бледото лице на стареца бяха избили едри капки пот. Устните му се бяха отдръпнали от равните му, жълтеникаво-бели изкуствени зъби и Дейв бе успял да помирише в дъха му „Полидент“.

— … така и на земята! — успя да произнесе старецът. — Пази ни от изкушение иниспасиотгреховетенимамкамувовекивековАМИН!

И тримата стреляха и двамата — Кол Партридж и Боб Дагет припаднаха, но Франк не се опита да се изправи и да тръгне.

Франк бе решен да си стой мъртъв и така и стана.

И щом Дейв започна тази история, трябваше да я довърши, така че започна да се проклина, задето я бе започвал въобще. Прав беше в началото — това не бе история за пред бременна жена.

Но Мади го целуна и му каза, че според нея е постъпил чудесно и че Франк Дагет също е постъпил чудесно. Дейв си тръгна леко зашеметен, сякаш го бе целунала по бузата жена, която той не бе срещал дотогава.

В един определен смисъл това бе съвсем вярно. Тя го проследи с поглед как той се отправи към черния път, който представляваше един от двата централни пътя на Джени и зави наляво. Той залиташе леко на лунната светлина, залиташе от умора, помисли си тя, но залиташе и от шока. Дълбоко в сърцето си тя го разбираше, разбираше ги всички. Много й се бе искало да каже на Дейв, че го обича и да го целуне открито по устните, вместо само да докосне бузата му с устни, но от нещо такова той можеше да си извади погрешно заключение, въпреки че беше уморен до смърт, а тя бе бременна почти в петия месец.

Но тя настина го обичаше, обичаше ги всички, защото бяха минали през ада, за да направят това островче, четиридесет мили навътре в Тихия океан, безопасно за нея.

— Ще бъде раждане вкъщи — каза тя тихо, когато Дейв се скри зад тъмния силует на сателитната антена на семейство Пулсифър. Очите й се вдигнаха към луната. — Ще бъде раждане вкъщи… и всичко ще мине добре.

© 1989 Стивън Кинг

© 1994 Андрей Жишев, превод от английски

Stephen King

Home Delivery, 1989

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Кошмари и съновидения

ИК „Плеяда“, София, 1994

Художник: Петър Станимиров, 1994

Коректори: Джени Тодорова, Петрана Старчева

Печат: Полипринт, Враца

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9758]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00