Стивън Кинг - Раждане вкъщи

Компасът продължаваше да е около врата му. Беше му поникнала брада от мъх.

Вятърът вдигна пердетата като облак над главата му, и в този момент той залитна напред и се просна по очи, след това се изправи на ръце и колене, и я погледна от кухите си очни ябълки, в които бяха полепнали рапани.

Той издаде някакви гъгнещи звуци. Устата му, останала без плът, се отвори и зъбите му затракаха. Беше гладен… но този път пилешката супа с фиде нямаше да свърши работа. Дори и тази, дето е в консерви.

Някаква сива маса висеше и се полюшваше зад тъмните дупки, с впити в тях рапани и тя си даде сметка, че това, което се вижда е остатъкът от мозъка на Джак. Тя продължи да седи като вкаменена, а той се изправи и тръгна към нея с протегнати пръсти, като по пътя си оставяше по килима черни, водораслови следи. Той миришеше на сол и морски дълбини. Ръцете му се протягаха напред. Зъбите му механично тракаха, събираха се и се раздалечаваха. Мади забеляза, че той е облечен с остатъците от ризата на червени и черни квадрати, която тя му бе купила миналата Коледа от Л. Л. Бийнс. Струваше майка си баща си, но той все повтаряше колко е топла и гледай само как бе изтраяла толкова много бе останало от нея, като се има предвид колко време бе изкарала под водата.

Студената паяжина от кости, която бе всичко, останало от пръстите му, докосна гърлото й, преди бебето да ритне — за първи път — и вцепенението от ужас, което тя бе сметнала за спокойствие, изчезна и тя заби иглите за плетене в окото на нещото.

Издавайки гърлени, задавени звуци, които напомняха на всмукването на помпа, той залитна назад, вкопчен в иглите, докато недовършеното розово терличе висеше пред дупката, на мястото на носа му. Тя проследи с поглед един охлюв, който изпълзя от тази носна кухина и се прехвърли върху терличето, оставяйки след себе си лигава следа.

Джак се препъна в малката масичка, която тя бе купила на една разпродажба веднага, след като се бяха оженили — тя не можеше да реши какво да прави, беше направо в агония, докато Джак й каза накрая, че или тя ще я купи за дневната, или той ще даде на водещия разпродажбата два пъти повече, отколкото искаха за проклетото нещо и ще го насече на подпалки с…

… с…

Той падна на земята и се чу сухо изпукване, с което неговото трескаво, крехко тяло се пречупи на две. Дясната ръка изтръгна иглата за плетене, по която бе полепна разлагаща се мозъчна тъкан от очната кухина и я захвърли встрани. Горната половина от тялото му запълзя към нея. Зъбите му упорито скърцаха.

Тя си помисли, че той се опитва да се усмихне и тогава бебето пак ритна и тя си спомни, колко необичайно уморено и вяло бе прозвучал той на разпродажбата у Мейбъл Ханръти в оня ден: „Купи я, Мади, за Бога! Уморен съм! Искам да си ида вкъщи и да си хапна! Ако не решиш нещо, ще дам на тази дьртофела два пъти повече, от това, което иска и ще я насека на подпалки с моята…“

Студена, лепкава ръка стискаше глезена й; клеясали зъби зинаха да я захапят. Да я убият и да убият бебето й. Тя се изтръгна и му остави само пантофа си, който той сдъвка и след това го изплю.

Когато тя се върна през вратата, той пълзеше безумно из кухнята — поне горната половина на тялото му — а компасът му се влачеше по плочките. Когато чу, че тя се приближава, той вдигна глава и в тези черни очни ябълки сякаш се появи някакъв идиотски въпрос, преди тя да замахне с брадвата и със свистене да сцепи черепа му, така както той бе заплашил, че ще сцепи масичката.

Главата му падна на две части, мозъкът му се разплеска по плочките като развалена овесена каша, мозък, гъмжащ от голи охлюви и лепкави морски червеи, мозък, вонящ като подул се бобък, който се е пръснал в лятната жега, на някоя ливада.

Ръцете му продължаваха да се блъскат и потракват по плочките в кухнята, а звукът напомняше бръмбари.

Тя сечеше… сечеше… сечеше.

Накрая вече нямаше никакво движение.

Остра болка я проряза през корема и за миг я обхвана ужасна паника: Помятане ли е? Ще пометна ли? Но болката премина и бебето пак ритна, този път по-силно отпреди.

Тя се върна в дневната, носейки брадвата, която сега миришеше на животинско шкембе.

Кой знае как краката му бяха успели да се задържат прави.

— Джак, толкова много те обичах — каза тя. — Но това не си ти. — Тя стовари брадвата, описвайки свистяща дъга и го разцепи точно през чатала, сряза килима и я заби дълбоко в дъбовия под.

Краката се разделиха, трепериха лудо почти пет минути и след това започнаха да утихват. Накрая дори пръстите престанаха да потръпват.