Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Стигнали долу, едни отиват на следобеден чай в зимния хотел. А други биват отнесени на лекаря, който гипсира счупените им крайници и нарежда куфарите на пациентите да бъдат прехвърлени от хотела в слънчевата му частна клиника. По този начин, първо, лекарите изкарват своето препитание. И второ, в хотела се освобождават стаи за новопристигнали гости. Natura non facit saltus 4 4 Природата не прави скокове (лат.) .

Ония туристи, които са се завърнали здрави и читави в хотела, си поръчват кафе и сладкиши, четат вестници, пишат писма, играят бридж и танцуват. Те вършат всичко това, без да са се преоблекли. Още са със сините си норвежки анцузи, пуловерите, шаловете и тежките, подковани обувки. Ако има някой облечен добре, то той е келнер.

Но влезете ли в хотела по-късно, по време на вечеря или пък след това, в първия миг изобщо няма да можете да се оправите. Гостите са вече други. Само имената им все още са като предишните.

Господата се перчат във фракове и смокинги. Дамите пристъпват или се носят ефирно с вечерни рокли от Берлин, Лондон и Париж, излагат на показ официално допустимата част от чаровете си и пленително се усмихват. Тъй някое от русокосите хлапета, което сте видели да смазва ските си горе, край Мартинскогел, гледано на електрическа светлина се оказва вълнуващо красива, възхитително облечена госпожица.

Тази приказна смяна между деня и вечерта, между спорта и официалния бал, между режещия зимен въздух и нежния парфюм, е най-странното преживяване, което зимният хотел създава на своите гости. Природата, чиято липса е чувствувана дълго, и цивилизацията, чиято липса не може да се понася продължително, тук са в хармония.

Има хора, на които това не се харесва. То е въпрос на вкус. А има и хора, които не могат да си го позволят. Това е вече въпрос на пари.

В грандхотел „Брукбойрен“ очакваха тайнствения мултимилионер, за когото бе съобщено по телефона. Той щеше да пристигне само след няколко часа. Директорът, господин Кюне, бе отказал да участвува в един излет със ски до Щифел-Йох. Извънредните положения изискват необичайни жертви. И двамата Марек, син и дъщеря на един каменовъглен магнат от Бохемия, бяха тръгнали сами със Съливан — английски колониален офицер, който прекарваше всяка от европейските си отпуски в Букбойрен. Без него! Без Карл Смелия, както го наричаха постоянните гости! Ужасно!

Откак беше минал обядът, той току тичаше от единия до другия край на хотела, наблюдаван с неодобрителен поглед от портиера Полтер. Сякаш искаше в един-единствен ден да засвидетелствува на предприятието цялото усърдие, което му дължеше.

Беше осведомил целия персонал още в ранна утрин. (В залата с верандата, където закусваха служещите, преди първите курортисти да излязат от стаите си.)

— Слушайте сега! — беше им казал той. — Тая вечер пристига един особено тежък случай. Някакъв бедняк, който спечелил конкурс. Затова той ще получи от нас храна и подслон. От друга страна, обаче той съвсем не е бедняк. А първокачествен милионер. И освен това едно голямо дете. Не освен това. Детето е самият той. По тази причина иска да опознае хората. Просто дивотия! Но ние ще му изкараме детинщините през носа. Ясно ли е?

— Не — бе заявил категорично служителят от винарската изба. И другите се бяха изсмели.

Смелия Карл беше направил опит да се изясни:

— Нашият беден милионер ще бъде настанен в апартамент №7. Моля всеки да си набие в главата това! Ще бъде обслужван царски. И най-много обича говеждо с филе. Все пак той не бива да забелязва, че знаем кой е. Пък и ние не знаем. Разбрано ли с?

— Не — бе отговорил барманът Джони.

Директорът беше почервенял.

— За да се разберем най-сетне по-добре, предлагам следното: който се раздрънка, ще изхвръкне!

И след тия думи беше излязъл.

Сиамските котки пристигнаха следобед. От един мюнхенски магазин за животни. С куриер и с подробни наставления за употреба. Три мънички котки! Те подскачаха весело нагоре-надолу из апартамент №7 боричкаха се нежно, татуираха камериерката и само след един час успяха да ликвидират две завеси и едно канапе, покрито с гоблен.

Портиерът чичо Полтер започна да събира пощенски марки. Обширната кореспонденция на редовните гости облекчаваше задължението му. Беше натрупал вече в чекмеджето си марки от Ява, Гвинея, Кейптаун, Гренландия, Барбадос и Манджуко.

На масажиста беше поръчано да дойде на следната сутрин. Бутилка коняк, истинско френско производство, красеше мраморната плоча на нощната масичка. Тухличката, която вечер, стоплена и увита във вълнени кърпи, щеше да се оставя в долния край на леглото, също беше намерена. Представлението можеше да започне!