Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Той седна до майка си, помилва я по ръката и каза, че бил добре.

Тя го гледаше изпитателно.

— Да не би да съм дошла в неудобно време?

Той поклати отрицателно глава. Тя се изправи.

— Вече подредих бельото ти в шкафа. Хазайката ти можеше да почисти малко. Още ли продължава да се превзема и да не го върши? Какво мислиш съм ти донесла?

Тя отвори плетения куфар, почна да вади от него пакети и да ги реди върху масата.

— Кървавица — рече тя, — половин кило, от „Брайтенщрасе“, сещаш се, нали? Студен шницел. Жалко, че тук не бива да се влиза в кухнята. Инак да съм го опържила. Бекон. Половин салам. Много поздрави от леля Марта. Вчера бях при нея в градината. Няколко сапуна от магазина. Ех, да не вървеше така зле търговията. Почвам да мисля, че хората вече не се мият. А ето ти и една вратовръзка, харесва ли ти?

— Ти си тъй добра! — рече Фабиан. — Но не биваше да пръскаш толкова пари заради мене.

— Глупости! — отвърна майка му и подреди хранителните продукти в една чиния. — Можеше да ни направи поне малко чай твоята милостива хазайка. Казах й вече. Утре вечер си заминавам обратно. Пристигнах с пътнически влак. Не усетих как мина времето. В купето имаше едно дете. Много се смяхме. Как е сърцето ти? Пушиш прекалено много! По цялата стая са разхвърляни празни цигарени кутии.

Фабиан гледаше майка си. От вълнение и разнежване тя се държеше като полицай.

— Вчера се бях сетил — каза той — за времето, когато бях в интерната. Ти беше болна и вечер бягах през игрището само за да те видя как си. Веднъж, много добре си спомням, ти трябваше да тласкаш пред себе си един стол и да се подпираш на него, иначе изобщо нямаше да можеш да ми отвориш.

— Много неща си преживял покрай майка си — каза тя. — Би трябвало да се виждаме по-често. Как е твоята фабрика?

— Предложих им един конкурс. Ако го направят, могат да спечелят четвърт милион.

— Срещу двеста и седемдесет марки месечно! Мошеници такива!

Майка му бе възмутена. В този миг се почука. Госпожа Холфелд донесе чай, постави подноса на масата и каза:

— Чичо ви пак дойде.

— Чичо ти ли? — запита смаяно майка му.

— И аз се чудех — заяви хазайката.

— Дано само с това чудене да не сте си причинила някоя непоправима беда, уважаема госпожо — отвърна Фабиан и госпожа Холфелд си излезе обидена.

Фабиан въведе госта в стаята и каза:

— Мамо, това е един мой стар приятел. Снощи спа на кушетката и за да съкратя процедурата, произведох го мой чичо. — После се обърна към изобретателя: — Това е майка ми, скъпи чичо. Най-добрата жена през настоящото столетие. Седнете, моля! Разбира се, с кушетката днес нищо не става. Но, ако ви е удобно, бих ви поканил за утре.

Възрастният господин седна, изкашля се, завъртя шапката върху дръжката на чадъра си и пъхна в ръцете на Фабиан някакъв плик.

— Скрийте го бързо — замоли той. — Това е моята машина. Вече са по следите ми. Семейството ми иска пак да ме пъхне в лудницата. Навярно се надяват да ми задигнат по този начин бележките и да ги превърнат в пари.

Фабиан прибра плика.

— В лудницата ли искат да ви затворят?

— Нямам нищо против — отбеляза старецът. — Там поне човек е спокоен. Паркът е чудесен. Главният лекар е поносим, самият той е малко побъркан и играе чудесно шах. Бил съм вече на два пъти там. Като ми омръзне, пак се измъквам. Извинете ме, уважаема госпожо! — обърна се той към майката на Фабиан. — Създавам ви неудобства. Когато дойдат да ме приберат, не се плашете. Ей сега ще звъннат. Аз съм готов. Книжата са прибрани на сигурно място. Впрочем, не съм луд, но съм прекалено разумен за моите скъпи роднини. Драги приятелю, драснете ми няколко реда до болницата в Бергендорф.

Позвъни се.

— Ето ги! — извика старецът.

Госпожа Холфелд доведе в стаята двама господа.

— Моля ви да ни извините за безпокойството — каза единият от тях и се поклони. — Пълномощията, които на драго сърце ще ви представя, ме карат да отделя от вашата среда господин професор Колреп. Долу чака колата ми.

— Защо са тия церемонии, драги ми докторе? Поотслабнал сте. Още от вчера забелязах, че сте вече по следите ми. Здравейте, Винклер! Ето че пак ще се качим на колата ви. Как е скъпото ми семейство?

Лекарят само сви рамене.

Старецът отиде до гардероба, отвори го, погледна вътре и пак затвори вратата. Сетне се приближи до Фабиан и стисна ръката му.

— Много ви благодаря!

А когато пристъпи към вратата, рече на възрастната жена:

— Добър син имате: Не всеки може да каже такова нещо за себе си.