Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

За да й достави удоволствие, Спенсър изпи трета чаша кафе и изяде втори от огромните шоколадови сладкиши.

Роки благосклонно прие още тънки като хартия парченца шунка и се остави Теда да го гали по корема и да го чеше под брадичката. От време на време кучето поглеждаше Спенсър, сякаш искаше да каже: „Защо не си ми казвал досега за тази дама?“

Спенсър не бе виждал някой да очарова Роки така бързо и напълно, както Теда. Кучето махаше с опашка толкова енергично, че имаше опасност да скъса тапицерията на дивана.

— Исках да ви питам дали познавате една млада жена, която до ноември миналата година е живяла в съседния апартамент. Казва се Хана Рейни и…

При споменаването на името Хана Теда се впусна в ентусиазиран монолог, изпълнен със суперлативи. Онова момиче било специално. Най-добрата й съседка. Много грижовна. Такова добро сърце. Хана работела нощна смяна в „Мираж“ и спяла сутрин. Често обядвали заедно — понякога в апартамента на Теда, друг път — при Хана. През октомври Теда се разболяла от грип и Хана се грижила за нея като същинска дъщеря за майка си. Не, Хана не говорела за миналото си. Не казала къде е родена. Не споменала нищо за семейството си, защото се опитвала да забрави нещо ужасно. Гледала само в бъдещето и никога не се обръщала назад. Отначало Теда мислела, че причината е брутален съпруг, който я преследва и Хана трябва да бяга, за да не я убие. Напоследък светът много се объркал. Ставал все по-лош. После през ноември, в единайсет сутринта, служители на Агенцията за борба с наркотиците нахлули в апартамента на Хана. По това време момичето обикновено спяло, но тогава Хана изчезнала, без да каже дума на приятелката си Теда, сякаш знаела, че ще я търсят. Федералните агенти били разярени. Дълго разпитвали Теда, сякаш била престъпник. Твърдели, че Хана Рейни е беглец от правосъдието, участник в една от най-успешно функциониращите мрежи за внос на кокаин. Била застреляла двама полицаи, действащи под прикритие по време на операция, която се провалила.

— Издирвана е за убийство, така ли? — учуди се Спенсър.

Теда сви в юмрук осеяната си със старчески петънца ръка, тропна с крак толкова силно, че подът отекна от звука и заяви:

— Глупости!

Ив Мари Жаме работеше в стая без прозорци, която се намираше в подземието на небостъргач с офиси, четири етажа под центъра на Лас Вегас. Понякога Ив си представяше, че е Гърбушкото в камбанарията на Нотр Дам, Фантома на Операта или Дракула в уединената си крипта — загадъчна фигура, която знае ужасни тайни. Надяваше се, че един ден от нея ще се страхуват много повече хора, отколкото от Гърбушкото, от Фантома и от графа, взети заедно.

Но за разлика от чудовищата във филмите, Ив Жаме съвсем не беше физически уродлива. Напротив, трийсет и три годишната бивша танцьорка беше русокоса красавица със зелени очи, при вида на която ти секва дъхът. Лицето й караше мъжете да се обръщат и да се блъскат в уличните стълбове. Съвършено пропорционалното й тяло не съществуваше никъде другаде, освен в еротичните сънища на момчетата в пубертета.

Тя съзнаваше, че е изключително красива и се радваше, защото красотата беше източник на сила и власт, а най-много от всичко на света Ив обичаше властта.

В подземното си владение, където стените и бетонният под бяха сиви, а редицата неонови лампи хвърляха студена, неприятна светлина, Ив изглеждаше не по-малко прелестна. Макар че в помещението имаше парно и тя често настройваше термостата на трийсет градуса, бетонната изба се съпротивляваше на всеки опит да бъде затоплена и Ив често обличаше пуловер, за да се предпази от студа. Като единствен работник в кабинета си, тя съжителстваше само с няколко разновидности на паяци — всички нежелани, които никакво количество инсектициди не можеше да унищожи.

В онова февруарско утро Ив внимателно наблюдаваше записващите устройства, наредени на металните лавици, запълващи една от стените. Бункерът й следеше сто двайсет и осем телефонни линии и с изключение на две, всички бяха свързани със записващите устройства. В момента агенцията подслушваше осемдесет телефонни поста в Лас Вегас.

Модерните записващи устройства имаха лазерни дискове вместо ленти и всяко подслушване на телефонен разговор се задействаше от гласа, така че дисковете да не бъдат запълнени с продължителни паузи. И тъй като побираха огромно количество информация, лазерните дискове трябваше да се сменят рядко.

Въпреки това Ив редовно проверяваше дигиталните датчици, които показваха незаетото пространство за запис на дисковете. Ако възникнеше повреда, започваше да звучи сигнал, но Ив постоянно преглеждаше всяко устройство, за да бъде сигурна, че е в изправност. Защото, ако само една от машините или дисковете се повредеше, агенцията можеше да изпусне ценна информация. Лас Вегас беше центърът на нелегалната икономика в страната, на криминалната дейност и на политическите конспирации.