Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Гласът й трепереше от скръб. Говорейки за пръв път за убийствата, Ели бе разкървавила коричката, която се бе образувала около раната й.

Спенсър с нежелание отвори очи и я погледна.

Лицето й беше пепелявобледо. В очите й блестяха сълзи, но страните й още не бяха влажни.

— Искаш ли да шофирам? — попита той.

— Не. По-добре е аз да карам. Това ме съсредоточава в настоящето, вместо в миналото.

Пътен знак показа, че се намират на тринайсет километра от Нюкасъл.

Спенсър се вторачи през страничното стъкло. Пейзажът изглеждаше оголен, въпреки множеството дървета, и мрачен, въпреки слънчевата светлина.

— Излязох на улицата и покрай мен профуча кола. Мина под уличната лампа и аз бях достатъчно близо, за да видя мъжа на предната седалка. Червено ловджийско яке. Освен него и шофьора, имаше и още един. На задната седалка. Колата се отдалечи и аз хукнах по улицата. Мислех да викам за помощ и да отида в полицията, но се отказах, преди да стигна дотам. Знаех кой е извършил убийствата… Агенцията. Том. Но нямах доказателства.

— А файловете на Дани?

— Бяха във Вашингтон. Няколко дискети, скрити в апартамента ни. И още един комплект, заключен в банков сейф. Знаех, че Том сигурно вече е взел дискетите, инак нямаше да е толкова… нагъл. Ако отидех при ченгетата или се покажех някъде другаде, Том щеше да ме хване и убие. Рано или късно. Щеше да направи така, че да прилича на нещастен случай или на самоубийство. Затова се върнах в къщата. Нямах сили да вляза. Дори сега, след като е минало толкова много време, не мога да си представя лицето на мама без раната, кръвта и пръснатия череп. Онези негодници дори не ми оставиха естествен спомен за лицето й… Цялото беше окървавено.

Ели не можа да продължи.

Роки явно долови мъката й, защото тихо изскимтя. Спря да клати глава и да се хили. Беше се свил в тясното пространство и бе навел глава. Ушите му бяха клепнали. Любовта му към скоростта бе изместена от чувствителността към болката на жената.

До Нюкасъл оставаха три километра.

— Дани и татко лежаха мъртви в трапезарията. Бяха неколкократно простреляни в главата. Убийците не го бяха направили само за да се уверят, че са умрели, а… от чиста жестокост. Трябваше да… докосна труповете и да взема парите от портфейлите им. Всеки долар щеше да ми е необходим. Взех и скъпоценностите на мама. Отворих сейфа на татко и прибрах колекцията му от монети. Господи, чувствах се като крадец. Дори по-лошо… Като мародер. Не взех дрехи, отчасти защото се уплаших, че убийците ще се върнат, но и защото… в къщата беше толкова тихо. Само аз и телата. И снегът, който падаше навън. Беше толкова тихо, сякаш не само мама, татко и Дани, но и целият свят беше мъртъв, бе настъпил краят на всичко и аз бях единствената оцеляла.

Нюкасъл беше досущ като Модена. Малък. Усамотен. Не предлагаше убежище, за да се скриеш от хора, които можеха да оглеждат целия свят, сякаш са богове.

— Качих се на хондата ни, но знаех, че след няколко часа трябва да се отърва от нея. Когато Том разбереше, че не съм отишла при ченгетата, агенцията щеше да започне да ме търси, а те имаха описание на хондата и знаеха регистрационния номер — продължи Ели.

Спенсър отново я погледна. Очите й вече не бяха насълзени. Тя бе потиснала мъката си с помощта на ожесточението от гнева.

— Според полицаите какво се бе случило в къщата ви? Къде мислеха, че си ти? Нямам предвид хората на Съмъртън, а истинските ченгета.

— Том вероятно е възнамерявал всичко да изглежда така, сякаш ни е убила добре организирана група терористи, за да накажат него. О, той умее да предизвиква състрадание. И да го използва, за да извлече повече власт за себе си в Министерството на правосъдието.

— Но след като ти си изчезнала, те не са могли да подставят доказателства, защото е можело да се появиш и да ги опровергаеш.

— Да. По-късно медиите решиха, че Дани и родителите ми са станали жертва на осъдителен акт на безмилостно насилие и така нататък. Било ужасно и извратено. Но всяко чудо продължава три дни. Аз съм била отвлечена, изнасилена и убита и трупът ми бил там, където никога нямало да го намерят.

— Това се е случило преди четиринайсет месеца, нали? И агенцията още иска да те убие?

— Разполагам с важни кодове, които те не знаят, че притежавам. Неща, които Дани и аз запаметихме. Много информация. Нямам материални доказателства, но знам всичко за тях. И това ме прави достатъчно опасна. Докато е жив, Том никога няма да прекрати издирването.