Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Конфискация на имота?

— Да. Да му вземем всичко. Когато семейството му няма от какво да живее, нито средства, за да плати за сериозен адвокат, той ще се вразуми. Всички го правят. Но после операцията се обърка.

„Всички го правят“, уморено помисли Рой, но не изказа на глас мислите си. Знаеше, че Съмъртън не би оценил искреността. Пък и това беше типичен пример за негативно мислене.

— И сега в Аризона е убит агент на ФБР — намусено добави Съмъртън.

— Истински или за специални поръчки като мен?

— Истински. Мъртви са и съпругата, и момчето на активиста, а той стреляше от къщата, затова не можахме да скрием труповете от телевизионните камери. Но и без това един съсед е заснел всичко с любителска видеокамера.

— Активистът ли е убил съпругата и децата си?

— Де да беше той. Но може би все още може да се направи да изглежда така.

— Дори при наличието на видеозаписа?

— Достатъчно дълго си служил в агенцията, за да знаеш, че фотографските доказателства рядко решават нещо. Затова, надявам се, че поне ти ще имаш добра новина за мен, Рой. Нещо, което да ме зарадва.

Работата като дясна ръка на Съмъртън започваше да потиска Рой. Той изпита желание наистина да има какво да му докладва.

— Е, в момента никоя новина не ми се струва добра — рече Съмъртън и затвори.

По-късно, в неделя вечерта, преди да излезе от офиса в Лас Вегас, Рой реши да помоли „Мама“ да използва „Нексис“ и другите информационни служби да потърсят „Дженифър Корин Порт“ във всички бази данни, предлагани от мрежите и да докладва сутринта. Там се съхраняваха изданията на множество вестници, включително на „Ню Йорк Таймс“ през последните петнайсет-двайсет години. По време на предишния прочит на онези източници „Мама“ бе установила, че името „Спенсър Грант“ е свързано само с убийството на двамата крадци на коли в Лос Анджелис преди няколко години. Но може би щеше да й провърви повече с името на майка му.

Ако Дженифър Корин Порт бе починала по зрелищен начин или бе известна в деловите, правителствените или артистичните среди, смъртта й щеше да бъде спомената в някой от големите вестници. Ако „Мама“ намереше статии за нея, в тях можеше да се съдържа и информация за единственото дете на Дженифър.

Рой упорито се вкопчи в позитивното мислене. Беше убеден, че „Мама“ ще намери нещо за Дженифър и ще даде тласък на разследването.

Жената. Момчето. Хамбарът в далечината. Мъжът в сенките.

Не беше необходимо да изважда снимките от плика, в който ги държеше, за да си спомни ясно образите им. Фотографиите измъчваха паметта му, защото Рой знаеше, че е виждал хората на тях. Много отдавна.

В неделя през нощта Ив спомогна за доброто настроение на Рой и насочи мислите му в позитивна посока. Съзнавайки, че е обожавана и обожанието на Рой й дава тотална власт над него, тя се самозадоволяваше с трескавост, надминаваща всичко, което той бе видял преди това.

През част от незабравимата им трета среща Рой седя върху затворения капак на тоалетната чиния и гледа, докато Ив доказваше, че ваната може да е толкова подходяща за еротични игри, колкото леглото с копринени завивки или черната гумена постелка.

Рой се изуми, че някой се е сетил да изобрети и произведе такова разнообразие от еротични играчки за вода — умно проектирани, интригуващо гъвкави, блестящи от възбуда, досущ човешки полови органи, убедително биологични, пулсиращи, загадъчни и вълнуващи в сложността си. Той се идентифицира с тях, сякаш бяха части на тялото му, каквито понякога сънуваше, че притежава. Докато Ив боравеше с играчките, Рой имаше чувството, че съвършените й ръце милват части на собствената му анатомия с дистанционно управление.

В замъглената пара, топлата вода и пяната от ароматизирания сапун Ив изглеждаше съвършена по-скоро деветдесет процента, отколкото само шейсет. Тя беше нереална като идеализирана жена на картина.

За Рой нямаше нищо по-удовлетворяващо в живота, отколкото да гледа как Ив последователно стимулира всяка част на анатомията си и всеки път с играчка, която приличаше на ампутиран, но функциониращ орган на свръхнадарен любовник от бъдещето. Рой се съсредоточи толкова усилено, че самата Ив престана да съществува за него. Всяка чувствена среща във ваната беше между една съвършена част на тялото и безплътния й аналог — еротична геометрия, извратена физика и учебник по динамика на течностите на неутолимата страст. Преживяването не бе помрачено от човешка следа или асоциация. Рой се пренесе в света на необикновените удоволствия на воайорското блаженство. Усещането беше толкова емоционално, че едва не извика от болката на радостта.