Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Много по-късно, без да е сигурен дали сънува или е буден, той се изненада, като се чу да казва:

— Майкъл.

— Аха, свести се — рече Валери.

— Майкъл.

— Тук никой не се казва Майкъл.

— Трябва да знаеш за него.

— Добре. Разкажи ми.

Искаше му се да може да я види. Но пред очите му вече нямаше дори неясен образ, а само светлина и сенки.

— Трябва да знаеш… ако ще бъдеш с мен.

— Разкажи ми.

— Не ме мрази, когато разбереш.

— Не намразвам лесно. Повярвай, Спенсър. Кажи ми кой е Майкъл.

— Той умря, когато беше на четиринайсет години — промълви Спенсър.

— Твой приятел ли беше?

— Това бях аз. Умрях на четиринайсет… но ме погребаха, едва когато станах на шестнайсет.

— Майкъл — това си бил ти?

— Разхождах се мъртъв около две години, после станах Спенсър.

— Какво беше фамилното ти име?

Спенсър знаеше, че би трябвало да е буден, а не да сънува, защото никога не се беше чувствал толкова зле насън. Не можеше повече да сдържа потребността да разкрие тайната си. Но въпреки това откровението беше агония. Сърцето му биеше като обезумяло, макар и пронизано от тайни, болезнени като стрели.

— Фамилното му име… беше името на дявола.

— И как се казва дяволът?

— Акблом — изрече той омразните срички.

— Акблом? Защо казваш, че това е името на дявола?

— Не си ли спомняш? Не си ли чула?

— Мисля, че трябва да ми кажеш.

— Преди да стане Спенсър, Майкъл имаше баща. Но не като бащите на другите момчета. Името на бащата… беше… Стивън Акблом. Художникът.

— О, Боже.

— Не се страхувай от мен — замоли я той, отчаяно произнасяйки всяка дума.

— И ти си момчето?

— Не ме мрази.

— Ти си онова момче.

— Не ме мрази.

— Защо да те мразя?

— Защото… аз съм момчето.

— Момчето, което беше герой.

— Не.

— Да, ти беше герой.

— Не можах да ги спася.

— Но спаси всички онези, които можеше да ги последват.

Звукът на собствения му глас го смрази повече от студения дъжд, който го бе облял преди това.

— Не можах да ги спася.

— Всичко е наред.

— Не можах да ги спася.

Спенсър усети ръка на лицето си. На белега. Проследяваща горещата линия на цикатриксиалната дамга.

— Горкият. Миличкият — каза Валери.

В събота през нощта, седнал на стол в спалнята на Ив Жаме, Рой Майро видя примери на съвършенство, каквито не можеше да му покаже и сателит за наблюдение, обзаведен с най-нова свръхмодерна техника.

Този път Ив не отметна копринените завивки, за да разкрие черната гумена постелка и не използва благоуханни масла. Тя извади нов и странен комплект от играчки. И макар Рой да се изненада, че това е възможно, Ив постигна още по-големи висоти в самозадоволяването и му оказа още по-силно еротично въздействие, отколкото предишната нощ.

След като цяла нощ бе каталогизирал съвършенствата на Ив, на Рой му бе необходимо огромно търпение за несъвършения ден, който последва.

В неделя сутринта и следобед сателитното наблюдение, хеликоптерите и екипите, изпратени на мястото, не постигнаха по-голям успех отколкото в събота.

Оперативните работници в Кармел, Калифорния, изпратени там след подслушания разговор между Теда Давидович и Грант, се насладиха на природните красоти и на освежаващата зимна мъгла, но не намериха следа от жената.

От Ориндж Каунти Джон Клек изпрати поредния „важен“ доклад, съобщавайки, че не е попаднал на никакви следи.

Агентът в Сан Франциско бе проследил дирите на семейство Порт само за да установи, че те бяха починали преди години. Той научи, че имотът на Етъл Порт е бил завещан на Джордж, а неговият — на внука им Спенсър Грант от Малибу, Калифорния, единственото дете на дъщеря им Дженифър. Не беше открито нищо, което да покаже, че Грант е променил името си, нито бе установена самоличността на баща му.

Рой се обади на Томас Съмъртън. Макар че бе неделя, Съмъртън беше в кабинета си във Вашингтон, вместо в имението си във Вирджиния. Както винаги предпазлив, той каза на Рой, че е сбъркал номера, после му се обади по безопасна линия, използвайки кодиращо устройство.

— В Аризона е страхотна бъркотия — каза Съмъртън. Беше бесен.

Рой не знаеше за какво говори шефът му.

— Там има някакъв богат активист, който мисли, че може да спаси света. Гледа ли новините?

— Бях много зает — отговори Рой.

— Онзи задник е намерил доказателство, което ще ме затрудни по положението в Тексас миналата година. Разпитвал някои хора как е най-добре да оповести новината. Затова щяхме да извършим бърз удар и да направим така, че в имота му да има доказателства за търговия с наркотици.