Дийн Кунц - Гръмотевичният дом

Успя да се пребори с импулса си. Срещна омразния, леденосив поглед на мъчителя си, стомахът й се сви, но не обърна глава.

— Надявам се да не е така — обади се Куинс. — Искаше ми се сам да й отрежа езика!

Джеликоу се изкикоти. Харч се обърна към Сюзан:

— Искаш ли да знаеш какво става?

Тя не отговори.

— Искаш ли да знаеш каква е цялата работа, Сюзан?

Тя го гледаше мрачно.

— Ох, толкова си силна — подигравателно процеди той. Силна и мълчалива. Обичам силните и мълчаливи хора.

Останалите трима се изсмяха.

— Сигурен съм, че те интересува какво става, Сюзан — продължи. — Всъщност убеден съм, че умираш да научиш.

— Умира — съгласи се захилен Джеликоу. Останалите също се засмяха, като че ли споделяха някаква обща тайна.

— Автомобилната ти злополука — подхвана Харч. — На три километра южно от разклонението за хотел „Вютоп“. Тази част от историята е вярна.

Тя не искаше да бъде въвлечена в разговора.

— Ти превъртя колата над насипа. Удари я в няколко големи дървета. За това не сме те излъгали. Останалото, разбира се, си е чиста измислица.

— Всички сме безсрамни лъжци — отново се закикоти Джеликоу.

— Не си била три седмици в кома. — Харч явно искаше да й разкаже всичко. — И болницата беше фалшива, разбира се. Цялата работа се състоеше от лъжи, измами, хитри игрички, беше просто възможност да се позабавляваме с теб.

Тя чакаше, без да отвръща глава от студените му очи.

— Не си имала възможност да слабееш по време на комата — допълни той. — Умря веднага при самата катастрофа.

„По дяволите — уморено си мислеше тя. — Какво ли са намислили сега?“

— Веднага — съгласи се Паркър.

— Изключително сериозна травма на главата — намеси се и Джеликоу.

— А не само дребна раничка на челото — поясни Куинс.

— Мъртва си, Сюзан — настоя Харч.

— И сега си тук с нас — кимна Джеликоу.

„Не, не, не — мислеше си тя. — Не може да бъде. Това е лудост.“

— Ти си в ада — съобщи Харч.

— С нас — допълни Джеликоу.

— А нашата задача е да те забавляваме — усмихна се Куинс.

— Което ще ни бъде много приятно — засмя се Паркър.

— Страшно — присъедини се и Куинс.

Не!

— Не си мислила, че ще се озовеш тук, а? — запита Джеликоу.

— Такава сладка кучка като теб… — погледна я Паркър.

— … би трябвало да има много тайнички пороци — довърши Джеликоу.

— Наистина се радваме, че успя — доволен каза и Куинс.

Харч само я гледаше втренчено; от студения му взор тя цялата изстиваше.

— Да си направим тържество — предложи Джеликоу.

— Безкрайно тържество — поясни Куинс.

— Само петимата… — започна Джеликоу.

— … стари приятели — приключи Паркър.

Сюзан затвори очи. Знаеше, че не е вярно. Не можеше да е вярно. Няма такова място като ада. Няма нито ад, нито рай. Винаги е била убедена в това.

Но нали невярващите отиват в ада?

— Хайде да я чукаме сега, направо тук — предложи Джеликоу.

— Да — зарадва се Куинс.

Тя отвори очи.

Джеликоу спускаше ципа на панталона си.

— Не. Утре вечер — отсече Харч. — На седмата годишнина от смъртта ми. Искам и тя да разбере колко важно е това.

Джеликоу се поколеба с наполовина откопчан дюкян.

— Освен това — замисли се Паркър — нали искаме да й го направим, където трябва. Тук мястото не е подходящо.

— Точно така — съгласи се Харч.

„Моля ти се. Боже, моля ти се — мислеше си Сюзан, — остави ме да се върна отново в дупката на заека… или нека просто да заспя. Мога просто да си легна тук на пейките… и да заспя… завинаги.“

— Хайде да разкараме оттук кучката. — Харч се изправи, сграбчи пуловера й и я повдигна. — Отдавна чакам да дойде този момент — прошепна й той отблизо.

Тя се опита да се откъсне от него.

Той й зашлеви шамар.

Зъбите й изтракаха, образите се размазаха пред очите й. Клюмна и усети как я подхващат и други ръце.

Изнесоха я от черквата. Не проявиха никакво внимание към нея.

В линейката я привързаха към леглото, а Харч започна да приготвя инжекция.

Накрая тя успя да се изтръгне от летаргията си и попита:

— Ако това е адът, защо е нужно да ми биете инжекция, за да ме приспите? Защо просто не ми отправите някое заклинание?

— Защото така е много по-приятно — захилен отвърна той и с дива радост заби иглата в ръката й.

Тя изкрещя от болка. После заспа.

Мъждукаща светлина.

Танцуващи сенки.

Висок, тъмен таван.

Сюзан беше в легло. Болнично легло.

Ръката я болеше на мястото, където Харч злобно бе забил спринцовката. Цялото тяло я болеше.