Дийн Кунц - Гръмотевичният дом

Сгушена в седалката до шофьора, Сюзан обърна поглед към Макгий. Лицето му изглеждаше странно под зелената светлина от таблото. Странно, но не заплашително.

Тя все още не му се доверяваше напълно. Не знаеше на какво да вярва.

— Разкажи ми — подкани го.

— Просто не знам откъде да започна.

— Откъдето и да е, по дяволите. Просто започни.

— Корпорацията „Майлстоун“.

— Там на хълма ли?

— Не, не. Табелата, която си видяла край алеята на болницата, когато избяга с понтиака, бе поставена само да те обърка, да подсили чувството ти за неизвестност.

— Тогава онова място наистина е било болница.

— Болница… и много други неща. Истинската корпорация е в Нюпорт Бийч.

— И аз съм работила там?

— О, да. Всичко това е вярно. Макар че не говори с Филип Гомез по телефона. Това беше човек в Уилоуок, който се преструваше, че е Гомез.

— Но какво съм правила в „Майлстоун“?

— Корпорацията е инкубатор за идеи, както ти бях казал. Но не обслужва частната промишленост. Тя е прикритие за свръхсекретно американско военно поделение, което работи под прекия контрол на министъра на отбраната и на президента. Конгресът дори не знае, че го има; финансирането му се осигурява по много заобиколен начин. В „Майлстоун“ са събрани двайсет и четирима от най-добрите учени в страната и за тях е осигурена навярно най-пълната справочна библиотека и най-съвършената компютърна система в света. Всеки от тях е блестящ специалист в своята област, а има специалисти от всички научни области.

— И аз съм един от експертите? — попита тя, като все още не можеше да си спомни нищо за „Майлстоун“, а дори не бе убедена, че наистина съществува.

— Ти си единият от двамата им физици по елементарните частици.

— Не си спомням.

— Знам.

Докато се движеха през тъмната гориста местност, Макгий й разказа всичко, което знаеше за „Майлстоун“ — или поне всичко, което твърдеше, че знае.

Основната цел на корпорацията (според Макгий) била да развие най-съвършеното оръжие — лъч от елементарни частици, някакъв нов вид лазер, ново биологическо оръжие, чрез което ядреното оръжие не само би остаряло, а би станало ненужно. Правителството на САЩ от известно време било убедено, че Съветският съюз се стремял към ядрено превъзходство с недвусмисленото намерение да нанесе пръв атомен удар в момента, когато се убедял, че това би му осигурило чиста и безболезнена победа. Но доскоро било невъзможно да се убеди американската общественост в отчаяната нужда от превъоръжаване. Затова в средата на седемдесетте години президентът и министърът на отбраната не виждали друга надежда освен чудото, оръжието-чудо, което щяло да засенчи съветския арсенал и да избави човечеството от перспективата за ядрено унищожение. Докато явно било невъзможно да се предприеме масирано укрепване на армията, което би струвало стотици милиарди долари, било възможно да се основе нова научна организация и тя да се финансира по-добре от всякога с надеждата, че американският технически гений ще успее да спаси страната. В определен смисъл „Майлстоун“ се превърнал в последната надежда за Америка.

— Но тези изследвания вече несъмнено са били направени — обади се Сюзан. — Защо тогава е имало нужда от нова програма?

— Антивоенно настроените елементи сред изследователския екип — главно студентите, стажуващи в лабораториите — започнали да крадат данни и да ги предоставят на всички, които биха искали да участват в борбата срещу военната машина на Пентагона. В средата на седемдесетте години университетските проучвания за ново оръжие били почти преустановени. Желанието на президента било тези изследвания да продължат напълно секретно, така че всеки успех да остане притежание единствено на Съединените щати.

Години наред съветското разузнаване дори не подозирало за съществуването на „Майлстоун“. Когато агентите на КГБ накрая научили за корпорацията, се уплашили от онова, към което САЩ се стремели — или вече били постигнали, — от целта им да обезсилят съветската военна машина. Знаели, че трябва да се доберат до някой от учените в корпорацията и да го подложат на многоседмичен напрегнат разпит.

Шевролетът започна да се спуска прекалено бързо по някакъв стръмен хълм.

— Учените в „Майлстоун“ били подтиквани да се запознават с изследванията на колегите си, за да са в състояние да разработват и междинни области, както и да се възползват от съпоставката на идеите. Всеки от двайсет и четиримата шефове на отдели в „Майлстоун“ е добре осведомен за голяма част от приложимите хрумвания, до които се е стигнало в корпорацията. А на това искам да обърна особено внимание. С други думи, много от бъдещите планове на Пентагона могат да се научат от всеки служител.