Дийн Кунц - Гръмотевичният дом

— Така че руснаците са решили да отвлекат мене — предположи Сюзан, която постепенно започваше да му вярва, макар все още да бе изпълнена със съмнения.

— Да. В КГБ са успели да научат имената на учените от „Майлстоун“ и са се запознали с биографията на всеки от тях. Спрели са се на тебе, защото ти си имала сериозни скрупули относно моралната страна на оръжейните проучвания. Заела си се с тази работа веднага след защитата на докторската си дисертация, била си само двайсет и шест годишна, тоест не си била достатъчно улегнала, за да си изградиш задълбочена представа за ценностната система. В течение на годините си се безпокояла все повече за работата си и за въздействието й върху идните поколения. Появили са се съмнения. Споделяла си ги с колегите си и дори си поискала един месец отпуска, за да обмислиш положението си. Явно си стигнала до някакво решение, защото си се върнала на работа, но без да се отърсиш от съмненията си.

— Слушам те, но все още мисля, че би могъл да говориш за съвършено непознат човек. — Сюзан отново го изгледа с подозрение. — Защо не си спомням изобщо нищо и сега, когато ми разказваш?

— Сега ще ти обясня — обеща й той. — Всеки момент ще ни спрат.

Достигнаха подножието на голям хълм и завиха там. Пред тях имаше отсечка от километър и половина прав път, чието начало бе преградено с бариера.

— Какво е това? — разтревожи се Сюзан.

— Контролен пункт.

— Значи тук смяташ да ме предадеш в ръцете им. И играта отново ще загрубее. — На нея явно й бе трудно да повярва, че той е на нейна страна.

Той се намръщи и се обърна към нея:

— Просто ме остави да имам грижата, става ли? Напускаме строго секретна военна база и ще трябва да минем през контролния пункт. — Извади две служебни карти от джоба на сакото си, докато караше с една ръка. — Наведи се и се направи на заспала.

Тя отпусна глава на седалката, като разглеждаше ярко осветения контролен пункт — две бараки с врата помежду им с крайчето на очите си. После се отпусна и отвори уста като че ли спеше дълбоко.

— Не казвай нищо.

— Добре — съгласи се тя.

— Каквото и да стане — не казвай нищо.

Макгий забави скоростта, спря и спусна прозореца си.

Сюзан чу скърцане от приближаващи се ботуши.

Войникът заговори, а Макгий му отвърна. Не на английски.

Тя така се стресна, когато ги чу да говорят на чужд език, че едва не ги погледна. Не й бе хрумнало да го попита защо е нужно да се прави на заспала, след като той имаше документи, с които щяха да минат през контролния пункт. Явно не бе искал да се налага тя да говори с охраната — една дума на английски и с двамата щеше да е свършено.

Чакането й се стори безкрайно дълго, но накрая чу как бариерата пред тях се вдигна. Колата тръгна.

Отвори очи, но не посмя да погледне назад.

— Къде се намираме? — попита.

— Не позна ли езика.

— За съжаление май го познах.

— Руски.

Не можеше нищо да каже. Тръсна глава — не, не.

— На петдесет километра от Черно море сме — продължи той. — Натам и сме тръгнали. Към морето.

— В самия Съветски съюз! Това е невъзможно. Направо е лудост!

— Но е вярно.

— Не. — Смутено се сви към вратата. — Не може да е вярно. Това е още една постановка.

— Не е — настоя той. — Изслушай ме сега.

На нея не й оставаше нищо друго. Нямаше намерение да се хвърля от забързаната кола. А дори и да можеше да излезе от колата, без да се убие, не би могла да тича. Не би могла дори и с ходене да стигне особено далече. Ефектът от опиатите бе започнал да изчезва и силите й се връщаха, но тя все пак бе изтощена и на практика безпомощна.

Освен това може би Макгий този път й казваше истината. Не би се обзаложила за това. Но все пак…

— Агентите на КГБ те отвлякоха, докато беше на почивка в Орегон — обясни й.

— Значи произшествие с колата не е имало?

— Не. Това беше просто част от програмата, която разработихме, за да улесним уилоуокското представление. Всъщност беше пленена в Орегон и изведена от САЩ с дипломатически полет.

— Защо не мога да си го спомня? — намръщи се тя.

— Беше упоена по време на цялото пътуване до Москва.

— Но поне би трябвало да помня как ме отвличат.

— Всичките ти спомени за това събитие бяха внимателно изтрити от съзнанието ти посредством някои химически и хипнотични средства…

— Промиване на мозъка.

— Да. Налагаше се да изтрием спомените ти за отвличането, за да може уилоуокската програма да ти се стори достатъчно правдоподобна.

Имаше десетки въпроси за Уилоуок и за програмата, която той непрекъснато споменаваше, но се сдържа и го остави да й разкаже както той намери за добре.