И така… какво правеше тази вода на кухненския под?
Бетънби се взираше в екрана на компютъра и се мръщеше.
Дали и малкото езерце в магазина за напитки Брукхартс се състоеше от такава свръхчиста вода?
Защо някой ще обикаля из града и ще разлива цели кофи дестилирана вода?
И откъде е намерил такова количество?
Странно.
Джени, Брайс и Лайза се намираха на една маса в ъгъла на трапезарията на хотел Хилтоп.
Майор Айли и капитан Аркхъм, които носеха защитните костюми без имена върху шлемовете, седяха на два стола срещу тях. Те двамата бяха донесли новината за ефрейтор Веласкес и един касетофон, който стоеше сега в средата на масата.
— Все още не мога да разбера защо това не може да почака — каза Брайс.
— Няма да отнеме много време — каза майор Айли.
— Следователският екип е готов за тръгване — възрази Брайс. — Предстои ни да претърсим всички сгради в този град, да открием колко са мъртвите и изчезналите и да намерим някаква следа от това проклето нещо, което е убило всички тези хора. Имаме работа за няколко дни, особено след като не можем да продължаваме претърсването след мръкване. Няма да позволя хората ми да бродят наоколо нощем, когато токът може да прекъсне всеки момент. Да бъда проклет, ако позволя.
Джени си спомни прояденото лице на Уоргъл. Празните очни гнезда.
Майор Айли каза:
— Само няколко въпроса.
Аркхъм включи касетофона.
Лайза се взираше изпитателно в майора и капитана.
Джени се питаше какво си мисли момичето.
— Ще почнем с теб, шерифе — рече Айли. — В периода от четиридесет и осем часа преди тези събития, получавала ли е вашата служба някакви съобщения за прекъсване на електричеството или телефонните връзки?
— Ако има проблеми от такъв характер — каза шерифът, — хората по принцип се обръщат към комуналните служби, а не към шерифа.
— Да, обаче комуналните служби не ви ли уведомяват? Прекъсванията на електрозахранването и телефоните не спомагат ли за престъпната дейност?
Брайс кимна:
— Разбира се. И доколкото зная, не сме получавали такива сигнали.
Капитан Аркхъм се наклони напред:
— А трудности с приемането на телевизионните и радиосигналите в този район?
— Не зная за такива неща — отвърна Брайс.
— Някакви съобщения за необясними експлозии?
— Експлозии ли?
— Да — каза Айли. — Експлозии, гърмежи или каквито и да било необичайно силни и неидентифицирани шумове.
— Не. Нищо подобно.
Джени се питаше накъде, по дяволите, биеха те. Айли направи пауза и после каза:
— Някакви съобщения за необичаен самолетен полет в околността?
— Не.
Лайза попита:
— Вие не сте от екипа на Копърфилд, нали? Затова нямате имена върху шлемовете.
— И защитните ви костюми не ви прилягат така добре, както на другите — каза Брайс. — Техните са изработени по мярка. Вашите определено не са.
— Много сте наблюдателни — рече Айли.
— Щом не сте от проекта по ХБВ — каза Джени, — какво правите тук.
— Не искахме да привличаме вниманието от самото начало — отвърна Айли. — Счетохме, че ще получим от вас по-откровени отговори, ако не знаете какво търсим.
Аркхъм каза:
— Ние не сме от Медицинския корпус. Ние сме от Военновъздушните сили.
— Проектът „Небесно наблюдение“ — каза Айли. — Нашата организация съвсем не е секретна, обаче… значи… нека речем, че не насърчаваме публичността.
— „Небесно наблюдение“? — оживи се Лайза. — Не става ли дума за НЛО? Как се казваше? Летящи чинии?
Джени забеляза, че Айли трепна при думите „летящи чинии“.
Айли заговори:
— Не ходим насам-натам да проверяваме всяко шантаво съобщение за зелени човечета от Марс. Първо на първо, нямаме пари за това. Нашата работа е планирането на научните, социалните и военните аспекти на първата среща на човешкия род с извънземен разум. Ние сме преди всичко експерти.
Брайс поклати глава:
— Никой наоколо не е съобщавал за летящи чинии.
— Ето какво имаше предвид майор Айли — обясни Аркхъм. — Виждате ли, нашите изследвания показват, че първата среща може да започне по такъв странен начин, че дори да не можем да я разпознаем. Разпространената представа за спускащи се от небето космически кораби…, та значи, може да не стане така. Ако се окаже, че си имаме работа с наистина чужд разум, техните кораби може да бъдат толкова различни от нашата представа за кораб, че бихме могли дори да не разберем, че са се приземили.
— Ето защо проверяваме странни явления, които на пръв поглед сякаш не са свързани с НЛО — продължи Аркхъм. — Например миналата пролет един полтъргайст действаше изключително активно в една къща в щата Върмонт. Мебели се издигаха във въздуха. Съдове хвърчаха през кухнята и се разбиваха о стените. Водни струи бликаха от стени, в които нямаше водопроводни тръби. Огнени кълба избухваха от въздуха…
Читать дальше