Дийн Кунц - Древният враг

Когато настъпи тишина, Копърфилд плъзна люка на мястото му. Поради силовия кабел металната плоча не прилегна плътно и единият й край бе повдигнат нагоре, обаче покриваше по-голямата част от дупката.

Генералът разположи двама души на тротоара, на три метра от входа за канала и им заповяда да стрелят по всичко, което излезе оттам.

Тъй като автоматът не бе помогнал на Харкър, Копърфилд и още няколко души събраха всичко необходимо за приготвяне на „коктейли Молотов“. Взеха няколко бутилки вино от магазина за напитки Брукхартс на Вейл лейн, изпразниха ги, сложиха на дъното на всяка три сантиметра сапун на прах, напълниха ги с бензин и запушиха гърлата им с парцалени фитили.

Дали огънят щеше да успее там, където куршумите се бяха провалили?

Какво се бе случило с Харкър?

Какво се бе случило с Веласкес?

Какво ще се случи с мен? — питаше се Копърфилд.

Първата от двете подвижни лаборатории струваше повече от три милиона долара и Министерството на отбраната считаше, че тя си заслужава парите.

Лабораторията бе едно чудо на технологичната микроминиатюризация. Първо, компютърът — основаващ се на три изчислителни машини Интел 432; 690 000 транзистора, натъпкани в само девет силиконови чипа — заемаше място не повече от два куфара и въпреки това представляваше сложна система, способна да извършва комплексни медицински анализи. Фактически системата бе по-съвършена — с по-големи логически възможности и памет — от тези в повечето лаборатории по патология на най-добрите университетски болници.

Във фургона имаше многобройна диагностична апаратура, проектирана и разположена с грижа за максимално използване на ограниченото пространство. В допълнение към двата компютърни терминала по дължината на едната стена, имаше известен брой устройства и машини: центрофуга за разделяне на основните съставки на кръв, урина и други течни проби; спектрофотометър; спектрограф; електронен микроскоп, свързан с компютрите за визуализация на резултатите; компактно устройство за бързо замразяване на проби от кръв и тъкани за запазване и използване в тестове, при които извличането на елементите става по-лесно в твърдо агрегатно състояние; и още много, много неща.

Към предната част на колата, зад купето на водача, имаше маса за аутопсии, която се сгъваше към стената, когато не се използваше. В момента масата бе разгъната и тялото на Гари Уечлас — пол: мъжки; години: тридесет седем; раса: бяла — лежеше върху повърхността от неръждаема стомана. Долнището на синята пижама бе срязано отделено от тялото за по-нататъшно изследване.

Д-р Сет Голдстейн, един от тримата водещи съдебни медици на Западното крайбрежие, щеше да извърши аутопсията. Той стоеше от едната страна на масата с Дейрил Робъртс, а от другата се намираше генерал Копърфилд, обърнат с лице към тях над мъртвото тяло.

Голдстейн натисна един бутон на управляващия пулт на стената от дясната си страна. Всяка дума, изговорена по време на аутопсията, щеше да бъде записана; това бе обичайна процедура дори при обикновените аутопсии. Щеше да има и видеозапис: две монтирани на тавана видеокамери бяха насочени към тялото; те също се задействаха.

Голдстейн започна с щателен преглед и описание на тялото: необичайното изражение на лицето, цялостното посиняване, странното подуване. Той търсеше по-специално пробождания, ожулвания, натъртвания, порязвания, увреждания на тъканите, мехури, фрактури и други индикации за специфични рани. Не намери нищо.

Сложил облечената си в ръкавица ръка върху подноса с инструментите, Голдстейн се колебаеше откъде да започне. Обикновено той имаше доста добра представа за причината на смъртта още в началото на аутопсията. Ако човекът бе умрял от заразна болест, Голдстейн обикновено знаеше това от историята на болестта. Ако смъртта бе резултат от злополука, имаше видими травми. Ако смъртта бе причинена от нечия друга ръка, имаше следи от насилие. Обаче в този случай състоянието на тялото повдигаше повече въпроси, отколкото даваше отговори — странни въпроси, които не приличаха на онези, с които докторът се бе сблъсквал досега.

Сякаш уловил мислите на Голдстейн, Копърфилд каза:

— Трябва да откриеш някои отговори, докторе. Много е вероятно животът ни да зависи от това.

Вторият фургон притежаваше голяма част от машините и инструментите, както първата кола — центрофуга, електронен микроскоп и т.н. — в допълнение към оборудването, което липсваше там. Нямаше маса за аутопсии и имаше само една видеозаписваща система. Вместо два, компютърните терминали бяха три.