Дийн Кунц - Древният враг

Д-р Енрико Валдес седеше до една компютърна клавиатура в дълбоко кресло, предназначено за човек в защитен костюм с въздушна бутилка. Беше зает, заедно с Хаук и Нивън, с химически анализ на различни вещества, събрани от няколко търговски обекти и жилища по Скайлайн роуд и Вейл лейн — като например брашно и тесто от масата в пекарницата на Либерманови. Тримата търсеха следи от кондензат на нервнопаралитичен газ и други химически вещества. Досега не бяха открили нищо необичайно.

Д-р Валдес не вярваше виновникът да се окаже нервнопаралитичен газ или заразна болест.

Валдес започваше да се пита дали случаят не е от областта на Айли или Аркхъм. Айли и Аркхъм, двамата мъже без имена върху защитните костюми, не бяха членове на Поделението за гражданска отбрана. Те бяха от един съвсем друг проект. Тази сутрин, преди разсъмване, когато д-р Валдес се бе запознал с тях на сборния пункт в Сакраменто и чул с какви изследвания се занимават, той едва сдържа смеха си. Беше си помислил, че техният проект е хвърляне на вятъра на парите на данъкоплатците. Сега обаче не бе така сигурен. Сега се питаше…

Питаше се… и се безпокоеше.

Д-р Сара Ямагучи също се намираше във втория фургон и приготвяше култури от бактерии. Използвайки проба от кръв от тялото на Гари Уечлас, тя методически заразяваше една серия от питателни среди — желирани смеси от хранителни вещества, в които обикновено виреят бактериите: агар от конска кръв, агар от овча кръв, шоколадов агар и много други.

Сара Ямагучи бе генетик, прекарал единадесет години в изследвания по рекомбиниране на ДНК. Ако се окажеше, че Сноуфилд е бил поразен от изкуствено създадени микроорганизми, работата на Сара щеше да стане най-важна за разследването. Тя щеше да ръководи изследването на морфологията на микробите и след неговото завършване щеше да играе главна роля в опита да се определи предназначението на микроорганизма.

Подобно на д-р Валдес, Сара Ямагучи бе започнала да се пита дали Айли и Аркхъм нямаше да станат по-важни за разследването, отколкото бе смятала тя. Тази сутрин областта на техните интереси изглеждаше екзотична като магьосничеството. Ала сега, в светлината на случилото се след пристигането на екипа в Сноуфилд, тя трябваше да признае, че специалността на Айли и Аркхъм изглеждаше все по-уместна.

И подобно на д-р Валдес, Сара Ямагучи бе разтревожена.

Д-р Уилсън Бетънби, шеф на цивилния изследователски персонал на Западния екип на Поделението за гражданска отбрана при ХБВ, седеше до компютърния терминал през един стол от д-р Валдес.

Бетънби изпълняваше една програма за автоматичен анализ на няколко проби вода. Пробите бяха поставени в едно обработващо устройство, което дестилираше водата, събираше дестилата и подлагаше отфилтрираните вещества на спектрографски анализ и други тестове. Бетънби не търсеше микроорганизми; за това бяха необходими други методики. Тази машина само идентифицираше и определяше количеството на всички химични елементи, които се намираха във водата; данните се изобразяваха върху една електронно-лъчева тръба.

Всички водни проби с изключение на една бяха взети от крановете в кухните и баните на къщите и магазините по Вейл лейн и се оказваше, че не съдържат опасни химически замърсители.

Другата водна проба бе онази, която полицаят Отри бе взел миналата нощ от кухненския под на апартамента на Вейл лейн. Според шерифа Хамънд, в няколко сгради били намерени локви вода и подгизнали килими. До сутринта, обаче, повечето вода се бе изпарила, с изключение на един-два мокри килима, от които Бетънби не можеше да получи чисти проби. Той пъхна пробата на полицая в обработващото устройство.

След няколко минути компютърът изобрази пълния елементен химически анализ на водата и остатъка след дестилацията на течността.

Компютърът продължи със значително повече цифри в дробната част, изкарвайки данните за всяко вещество. Резултатите бяха същите. В недестилирано състояние водата не съдържаше никакви следи от други елементи, освен двата си компонента — водород и кислород. А след пълна дестилация и филтрация нямаше никакъв остатък, никаква следа от други елементи. Пробата на Отри не би могла да дойде от градското водоснабдяване, защото не бе нито хлорирана, нито флуорирана. Не беше и бутилирана вода. Бутилираната вода щеше да има нормален минерален състав. Може би под кухненската мивка в този апартамент имаше филтрационна система — апарат на Кълигън, — ала дори и да имаше, миналата през нея вода щеше пак да съдържа повече минерални съставки. Взетото от Отри представляваше дестилирана и ултрафилтрирана вода с най-висока лабораторна чистота.