Дийн Кунц - Древният враг

— Не може ли просто да стигнем тихо до Санта Майра и да се представя там на властите? — попита тъжно Тимоти.

— Не, не и не! — каза Сандлър, явно ужасен от самата мисъл. — Тази пресконференция ни е необходима. Ти си единственият, който има някакъв отговор, д-р Флайт. Всички трябва да научат, че ти си единственият. Трябва да бием тъпана за твоята книга преди Норман Мейлър да остави най-новото си изследване върху Мерилин Монро и скочи в това нещо с двата крака!

— Още дори не съм започнал книгата!

— Господи, зная. И докато я издадем, търсенето ще бъде огромно!

Таксито зави на един ъгъл. Гумите изсвистяха. Тимоти се удари о вратата.

— Един журналист ще те срещне в самолета за Сан Франциско. Той ще ти дава напътствия по време на пресконференцията — каза Сандлър. — По един или друг начин ще те закара в Санта Майра. Доста е далече с кола, така че може би ще стане с хеликоптер.

— Хеликоптер ли? — възкликна удивено Тимоти.

Таксито префуча през една дълбока локва, изхвърляйки встрани сребристи пръски вода.

Летището вече се виждаше.

Откак Тимоти бе влязъл в таксито, Бърт Сандлър не бе престанал да говори.

— Още нещо. На пресконференцията разкажи нещата, които ми разказа тази сутрин. Внезапното изчезване на маите. И за трите хиляди изчезнали китайски войници. И непременно загатни нещо за масовите изчезвания в САЩ — дори преди да са били Съединени щати, дори през предишни геоложки ери. Това ще привлече пресата. Местната връзка. Това винаги помага. Първата английска колония в Америка не е ли изчезнала безследно?

— Да. Колонията на остров Роъноук.

— Непременно спомени за това.

— Но аз нямам доказателства, че изчезването на колонията в Роъноук има връзка с древния враг.

— Има ли някаква вероятност за връзка?

Запленен както винаги от тази тема, Тимоти за пръв път откъсна мислите си от самоубийственото поведение на таксиметровия шофьор.

— Когато една английска експедиция, субсидирана от сър Уолтър Роли, се върнала в колонията Роъноук през март 1590 година, не намерили никого. Сто и двадесет души били изчезнали безследно. За съдбата им са предложени безброй теории. Така например най-популярна е теорията, че хората от Роъноук са станали жертва на живеещи наблизо индианци-кроатони. Единственото оставено от колонистите съобщение било името на това племе, издълбано набързо на едно дърво. Обаче кроатоните твърдели, че не знаят нищо за изчезването им. А те били миролюбиви индианци. Никак не били войнствени. Всъщност, те отначало помогнали на колонистите да се установят. Освен това, в селището нямало никакви следи от насилие. Не били открити никакви тела. Нито кости. Нито гробове. Виждаш ли, дори най-широко приеманите теории повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори.

Таксито направи още един завой и рязко удари спирачки, за да избегне сблъсъка с един камион.

Но в момента Тимоти не обръщаше внимание на бясното шофиране. Той продължи:

— Хрумна ми, че думата, която колонистите издълбали в дървото — кроатони, — може и да не е целяла да обвинява. Може да е означавала, че кроатоните знаят какво се е случило. Четох статиите на няколко английски изследователи, които по-късно разговаряли с кроатоните за изчезването на колонистите и има факти, че индианците наистина са имали някаква представа за случилото се. Или са си мислели, че знаят. Но обясненията им не били взети на сериозно от белите хора. Кроатоните казали, че едновременно с изчезването на колонистите имало голямо намаление на дивеча в горите и полетата, в които ловувало племето. Няколко по-възприемчиви изследователи са отбелязали в статиите си, че индианците се отнасяли към случилото се със суеверен ужас. Изглежда са имали религиозно обяснение за изчезването. Но за нещастие белите хора, които разговаряли с тях за колонистите, не се интересували от индиански суеверия и не изследвали тази следа.

— Сигурен съм, че ти си изучил религиозните вярвания на кроатоните — каза Бърт Сандлър.

— Да — отвърна Тимоти. — Не беше лесно, защото племето е изчезнало преди много години. Това, което открих, е, че кроатоните са били спиритисти. Вярвали, че духовете продължават да бродят по земята след смъртта на тялото, вярвали, че има „велики духове“, които се изявяват чрез елементите — вятър, земя, огън, вода и така нататък. Най-интересното — що се отнася до нас — е, че те вярвали в един дух на злото, източник на всяко зло, един еквивалент на християнския Сатана. Забравил съм точната индианска дума, но в превод приблизително звучи като Онзи който може да е всичко и все пак нищо.