Дийн Кунц - Древният враг

При по-близък оглед тъмните петна по кожата не изглеждаха като резултат от влошаване състоянието на тъканите. Джени не можа да локализира никаква определена видима следа на загниване: никакви поражения, никакви мехури, никакви отворени гнойни рани. Поради тяхното разположение в мека тъкан, очите на труповете обикновено показваха признаци на физическо израждане преди останалите части на тялото. Но широко отворените очи на Хилда Бек бяха напълно ясни. Бялото на очите бе чисто, нямаше спукани кръвоносни съдове, нито жълтеникав цвят. Ирисите също бяха ясни; дори не се бяха появили посмъртни белезникави пердета да скрият топлия син цвят. Докато бе жива, обикновено в очите на Хилда имаше веселие и доброта. Тя беше на шестдесет и две години, сивокоса жена с мило лице и майчински маниер. Говореше с лек немски акцент и имаше изненадващо мелодичен глас. Пееше често, пееше докато чистеше къщата или готвеше, радваше се на най-обикновени неща.

Джени изпита силна мъка като осъзна колко много й липсва Хилда. Затвори очи за момент, неспособна да гледа трупа. Стана и потисна сълзите си. Накрая успя да възвърне професионалната си безпристрастност, отвори очи и продължи прегледа.

Колкото по-дълго разгледаше кожата на трупа, толкова по-насинена й се струваше. Оцветяването бе като от натъртване: черно, синьо и тъмножълто, всички тези цветове преливаха един в друг. Но бе различно от всички контузии, които бе виждала. Доколкото можеше да забележи, така бе навсякъде; ни един квадратен сантиметър от кожата не бе останал здрав. Джени внимателно повдигна единия от ръкавите на домашната рокля нагоре по подпухналата ръка докъдето можеше да се плъзне лесно. Под ръкава кожата също бе тъмна и Джени подозираше, че цялото тяло е покрито с невероятна редица от непрекъснати натъртвания.

Отново погледна лицето на госпожа Бек. Всеки сантиметър бе наранен. Понякога жертвите на големи автомобилни катастрофи претърпяваха наранявания по цялото лице, но такива тежки състояния винаги бяха придружени от тежки контузии, като счупен нос, разцепени устни, строшена челюст… Как госпожа Бек бе получила такива синини, без да е пострадала от други по-сериозни наранявания?

— Джени? — каза Лайза. — Защо се бавиш толкова?

— Идвам след минутка. Стой там.

Значи… може би контузиите, които покриват тялото на госпожа Бек не бяха резултат от външно въздействие. Възможно ли беше оцветяването на кожата да е причинено вместо това от вътрешно налягане, от подуване на подкожната тъкан? Все пак, подуването бе явно налице. Но сигурно, за да предизвика такива цялостни натъртвания, подуването трябва да е станало внезапно, с невероятна сила. Което нямаше смисъл, по дяволите. Живата тъкан не може да подпухне толкова бързо. Рязкото подуване бе симптом при някои видове алергии, разбира се; едно от най-лошите бе силната алергична реакция към пеницилин. Но Джени не познаваше нищо, което би причинило критично подуване с такава внезапност, че да се получи такова ужасяващо грозно, повсеместно посиняване.

И дори подпухването да не бе просто следсмъртно подуване — в което не беше сигурна, — и дори да бе причина за посиняването, какво за Бога бе причинило подпухването на първо място? Тя отхвърли теорията с алергичните реакции.

Ако беше причинено от отрова, трябва да е била някакъв рядък екзотичен вид. Но откъде Хилда би могла да влезе в контакт с такава отрова? Тя нямаше врагове. Самата мисъл за убийство бе абсурдна. И докато от едно дете можеше да се очаква да сложи в уста непозната субстанция, за да провери дали е вкусна, то Хилда не би сторила нищо толкова глупаво. Не, не е отрова. Заразна болест?

Ако беше заразна болест, бактериална или вирусна, не беше нещо, за което Джени бе учила. А ако наистина се окажеше заразно?

— Джени? — повика я Лайза.

Зараза.

Успокоена, че не бе докосвала пряко тялото, искайки й се да не бе докосвала ръкава на домашната дреха, Джени скочи на крака и отстъпи назад.

Полазиха я студени тръпки. За пръв път забеляза какво лежи на дъската за рязане до мивката. Четири големи картофа, зелка, моркови, дълъг нож и белачката за зеленчуци. Хилда бе паднала мъртва докато бе приготвяла вечерята. Просто така. Бум. Тя не беше болна, нямаше никакви оплаквания. Такава внезапна смърт съвсем сигурно не приличаше на зараза. Коя заразна болест можеше да причини смърт, без да се развие в няколко отслабващи организма етапи, докато накрая се влоши физическото състояние? Никоя. Нито една позната на съвременната медицина болест.