Дийн Кунц: Древният враг

— О — отвърна Лайза, неспособна да прикрие разочарованието си.

— Освен това, защо да се учиш от мен, когато можеш да взимаш уроци от истински професионалист?

— Професионалист ли? — попита живо Лайза.

— Разбира се. Хенк Сандерсън ще ти дава уроци, ако го помоля.

— Кой е той?

— Собственик е на хотел Пайн Нол и дава уроци по ски, но само на няколко избрани ученици.

— Той любовник ли ти е?

Джени се усмихна, припомняйки си какви чувства я вълнуваха на четиринадесет години. На тази възраст повечето момичета бяха вманиачени на тема момчета, момчетата над всичко останало.

— Не, Хенк не ми е любовник, познавам го от две години, откакто пристигнах в Сноуфилд, просто сме добри приятели.

Минаха покрай зелена табела, на която с бели букви бе изписано:

— Обзалагам се, че има доста свестни момчета на моята възраст.

— Сноуфилд не е много голям град — предупреди я Джени. — Но предполагам, че ще се намерят няколко свестни момчета.

— Но по време на сезона ще ги има с дузини!

— Хей, детенце! Няма да излизаш с разни пришълци — поне още няколко години.

— Защо пък не?

— Защото аз го казвам.

— Но защо?

— Преди да излизаш по срещи с момчета, трябва да знаеш откъде са, какви са и от какви семейства произхождат.

— О, мога чудесно да преценявам характери — каза Лайза. — Първото ми впечатление обикновено е точно. Не трябва да се тревожиш за мен. Няма да се мотая с някой убиец с брадва или откачен изнасилвач.

— Сигурна съм, че няма — каза Джени, намалявайки скоростта на един остър завой, — защото ще излизаш само с местните момчета.

Лайза въздъхна и поклати театрално глава в знак на разочарование.

— В случай, че не си забелязала, Джени, докато те нямаше преминах пубертета.

— О, това не ми убягна.

Взеха завоя. Още една права отсечка пред тях и Джени натисна отново газта.

— Сега имам гърди — рече Лайза.

— И това забелязах — отвърна Джени, приемайки невъзмутимо момичешките й брътвежи.

— Вече не съм дете.

— Нито пък възрастна. Ти си девойка.

— Аз съм млада жена.

— Млада? Да. Жена? Още не.

— Господи!

— Чуй ме. Аз съм законната ти настойница. Нося отговорност за теб. Освен това съм твоя сестра и те обичам. Ще правя това, което смятам — и което зная, че е най-доброто за теб.

Лайза шумно въздъхна.

— Защото те обичам — наблегна Джени.

Лайза смръщено отвърна:

— Май си също толкова стриктна, колкото беше мама.

Джени кимна.

— Може би повече.

— Господи.

Джени хвърли поглед към Лайза. Момичето гледаше през страничния прозорец. Лицето й почти не се виждаше, но не личеше да е ядосана; не се цупеше. Всъщност устните й бяха леко извити в неопределена усмивка. Независимо дали го разбират или не, всички деца обичат да бъдат наставлявани. Дисциплината е израз на загриженост. Номерът е да не си много тираничен.

Вглеждайки се отново в пътя, Джени хвана волана с две ръце и рече:

— Ще ти кажа какво ще ти позволявам да правиш.

— Какво?

— Ще ти позволявам да си връзваш обувките.

Лайза премигна.

— Хм?

— И да влизаш в банята, когато пожелаеш.

Неспособна да издържи повече в позата на накърнено достойнство, Лайза се изхихика.

— Ще ми позволиш ли да ям, когато съм гладна?

— О, абсолютно. — Джени се усмихна. — Дори да оправяш леглото си сутрин.

— Много си великодушна! — каза Лайза.

В този момент момичето изглеждаше дори по-младо от възрастта си. С маратонки, джинси и каубойска риза, неспособна да удържи смеха си, Лайза изглеждаше мила, нежна и страшно уязвима.

— Приятели ли сме? — попита Джени.

— Приятели.

Джени бе учудена и доволна от лекотата, с която общуваха през дългия път от Нюпорт Бийч. Все пак, въпреки кръвната връзка, те бяха почти непознати. На тридесет и една години, Джени бе със седемнадесет години по-възрастна от Лайза. Бе напуснала дома си преди втория рожден ден на Лайза, шест месеца преди смъртта на баща им. През годините в медицинското училище и по време на специализацията като интернист в болницата Калъмбия Пресбитериън в Ню Йорк, Джени бе твърде заета с работа и далеч от дома, за да посещава редовно майка си и Лайза. После, след като завърши лекарската си специализация, тя се завърна в Калифорния и отвори кабинет в Сноуфилд. През изминалите две години работеше усилено за създаването на добра клиентела, която да обслужва в Сноуфилд и още няколко малки градчета в планините. Неотдавна майка им почина и едва тогава Джени започна да съжалява, че не е била по-близка с Лайза. Може би щяха да успеят да наваксат пропуснатите години — сега, когато останаха сами.