Дийн Кунц - Древният враг

В хотел Чърчил на площад Портмън, дъждът удряше в прозорците и се стичаше по стъклата, размазвайки гледката от трапезарията. От време на време ярки блясъци от светкавици преминаваха през набраздените с вода стъкла на прозорците и за кратко хвърляха призрачни изображения на дъждовни капки по чистите бели покривки на масите.

Бърт Сандлър, дошъл по работа в Лондон от Ню Йорк, седеше на една от масите до прозорците и се чудеше как, за Бога, ще оправдае сумата от тази сметка за закуска в отчета си за разходи. Гостът му започна поръчката си с бутилка добро шампанско, „Мъмс екстра драй“, което не бе никак евтино. С шампанското гостът поръча хайвер — шампанско и хайвер за закуска! — и два вида пресни плодове. И очевидно не бе привършил с поръчките.

От другата страна на масата, д-р Тимоти Флайт обектът, който удивляваше Сандлър — разгледа подробно менюто с детско възхищение и каза на сервитьора:

— Бих искал да поръчам от вашите кроасани.

— Да, сър — отвърна сервитьорът.

— Хрупкави ли са?

— Да, сър. Доста.

— О, много добре. И яйца — каза Флайт. — Две хубави яйца, разбира се, рохки, с препечена филийка с масло.

— Препечена филийка? — запита сервитьорът. — В добавка към двата кроасана, сър?

— Да, да — отвърна Флайт, докосвайки леко с пръсти захабената яка на бялата си риза. — И резенче бекон с яйцата.

Сервитьорът премигна:

— Да, сър.

Най-после Флайт вдигна поглед към Бърт Сандлър:

— Какво е закуската без бекон? Прав ли съм?

— Аз също съм почитател на яйцата с бекон — съгласи се Бърт Сандлър, усмихвайки се насила.

— Много разумно от ваша страна — каза дълбокомислено Флайт. Неговите телени очила се бяха смъкнали почти до върха на зачервения му нос. Той ги намести с дълъг, тънък пръст.

Сандлър забеляза, че частта от рамките, която свързваше двете стъкла, бе чупена и после запоявана. Поправката бе така видимо любителска, че той заподозря, че Флайт сам е запоил рамките, за да спести пари.

— Имате ли хубави свински наденички? — попита Флайт сервитьора. — Не ме лъжете. Ще ги върна веднага, ако не са от най-високо качество.

— Наденичките ни са много добри — увери го сервитьорът. — Аз също съм пристрастен към тях.

— Наденички тогава.

— Вместо бекона ли, сър?

— Не, не, не. В добавка — отвърна Флайт, сякаш въпросът на сервитьора бе не просто любопитство, а признак на ограниченост.

Флайт бе на петдесет и осем години, ала изглеждаше поне с десет години по-стар. Тънката му бяла коса се къдреше по главата и се извиваше около големите му уши като пукаща от статично електричество. Вратът му бе мършав и набръчкан; раменете му бяха тесни; тялото му бе само кости и сухожилия. Човек имаше основание да се усъмни дали наистина може да изяде всичко, което бе поръчал.

— Картофи — каза Флайт.

— Много добре, сър — отвърна сервитьорът, записвайки поръчката в бележника си, вече почти изписал страницата.

— Имате ли подходящи сладкиши? — попита Флайт.

Сервитьорът, образец за поведение в тези обстоятелства, не направи ни най-малък намек за удивителната лакомия на Флайт, но погледна към Бърт Сандлър така, сякаш искаше да каже: „Вашият дядо безнадежден склеротик ли е, сър, или на тази възраст е състезател по маратон, който се нуждае от много калории?“

Сандлър само се усмихна.

На Флайт сервитьорът каза:

— Да, сър, имаме няколко вида пасти. Има вкусен…

— Избери и донеси няколко — рече Флайт. — В края на закуската, естествено.

— Оставете това на мен, сър.

— Добре. Много добре. Отлично! — каза Флайт, грейнал. Накрая, с известно нежелание, остави менюто.

Сандлър едва не въздъхна от облекчение. Той поръча портокалов сок, яйца, бекон и препечена филийка, докато в същото време професор Флайт оправяше повехналия карамфил, който бе забоден на ревера на поизлъскания му син костюм.

Когато Сандлър завърши поръчката си, Флайт се наведе към него заговорнически:

— Ще пийнете ли малко шампанско, г-н Сандлър?

— Бих пийнал една-две чаши — отвърна Сандлър, надявайки се бълбукащата течност да отпусне мозъка му и да му помогне да формулира някакво приемливо обяснение за това разточителство, някаква правдоподобна история, която да убеди дори пестеливите чиновници в счетоводството, които щяха да се ровят в тази сметка с електронен микроскоп.

Флайт погледна към сервитьора.

— Тогава по-добре донеси две бутилки.

Сандлър, който пиеше вода с лед, едва не се задави. Сервитьорът си отиде, а Флайт се загледа навън през набраздения от дъжда прозорец до тяхната маса.