Дийн Кунц - Древният враг

С животинско умение и бързина, Кейл скочи, сграбчи празния стол до себе си, хвърли го през масата срещу Брайс Хамънд и побягна към вратата на стаята за разпит.

В момента, в който столът се отдели от ръцете на Кейл и полетя във въздуха, Брайс вече бе прав и в движение и той прелетя покрай главата му, без да го засегне. Когато столът падна зад него на пода, Брайс вече бе заобиколил масата.

Кейл отвори вратата и се втурна в коридора.

Брайс бе на четири крачки зад него.

Тал Уитмън скочи от перваза на прозореца като куршум и вече бе на една крачка зад Брайс, викайки.

Като стигна коридора, Брайс видя Флетчър Кейл да се насочва към една жълта врата за навън, отдалечена на около двадесет крачки. Той се затича след кучия син.

Кейл блъсна резето и желязната врата се отвори широко.

Брайс го настигна частица от секундата по-късно, когато Кейл точно стъпваше на макадамовия паркинг.

Усещайки Брайс близо до себе си, Кейл се извърна като диво животно и замахна с огромния си юмрук.

Брайс се наведе и избегна удара, замахна и удари Кейл по стегнатия плосък корем. После замахна отново и го удари по врата.

Кейл залитна назад и хвана врата си с две ръце, давейки се и сумтейки.

Брайс пристъпи напред.

Но Кейл не бе толкова зле ударен, на колкото се правеше. Когато Брайс се доближи, той скочи напред и го стегна в мечешка прегръдка.

— Копеле — каза Брайс, пръскайки слюнки.

Сивите му очи бяха широко отворени. Устните му се бяха отдръпнали назад от зъбите в жестока гримаса. Приличаше на див звяр.

Ръцете на Брайс бяха притиснати и въпреки че самият той бе силен мъж, не можеше да се освободи от желязната хватка. Бориха се няколко стъпки назад, препънаха се и паднаха, като Кейл остана отгоре. Главата на Брайс се удари силно о тротоара и той си помисли, че ще изгуби съзнание.

Кейл го удари веднъж, безрезултатно, после се претърколи от него и бързо изпълзя встрани.

Отблъсквайки тъмнината, която се надигна пред очите му, учуден, че Кейл се отказа от предимството си, Брайс се надигна на ръце и колене. Разтърси глава и тогава видя към какво се бе отправил другият мъж.

Един револвер.

Лежеше на чакълената настилка, на няколко метра, проблясвайки смътно на мержелеещата се жълтеникава светлина.

Брайс напипа кобура си. Беше празен. Револверът на земята беше неговият. Очевидно бе изскочил от кобура и се бе плъзнал през тротоара при падането.

Ръката на убиеца се доближи до оръжието.

Тал Уитмън пристъпи, замахна с полицейската си палка и удари Кейл по тила. Едрият мъж падна в несвяст върху револвера.

Тал приклекна, преобърна Кейл и провери пулса му.

Брайс изкуцука до него, хванал се за главата, която сякаш пулсираше.

— Как е той, Тал?

— Добре е. Ще се свести след няколко минути. — Тал вдигна оръжието на Брайс и се изправи.

Поемайки револвера, Брайс каза:

— Задължен съм ти.

— Няма защо. Как е главата ти?

— Трябва да съм късметлия, ако мина само с аспирин.

— Не очаквах той да побегне.

— Нито пък аз — каза Брайс. — Когато за такива хора нещата стават все по-лоши и по-лоши, те обикновено стават по-кротки, по-хладнокръвни, по-предпазливи.

— Е, предполагам, че този е видял как стените около него се събират.

Боб Робин стоеше на отворената врата, гледаше ги и клатеше смаяно глава.

Няколко минути по-късно, когато Брайс седеше зад бюрото си и попълваше формулярите за обвинение на Флетчър Кейл в двойно убийство, Боб Робин почука на отворената вратата.

Брайс вдигна поглед.

— Е, съветнико, как е клиентът ти?

— Добре е. Но вече не е мой клиент.

— О? Твое ли беше решението или негово?

— Мое. Не мога да се занимавам с клиент, който ме лъже за всичко. Не обичам да ме правят на глупак.

— Дали ще пожелае да повикаме друг адвокат тази вечер?

— Не. Когато го призоват в съда, ще помоли съдията да му определи служебен защитник.

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

— Не си губите времето, а?

— Не и с този — каза Брайс.

Робин кимна.

— Добре. Той е гнила ябълка, Брайс. Знаеш ли, аз съм грешен католик от петнадесет години — тихо рече Робин. — Много отдавна реших, че няма такива неща като ангели, демони и чудеса. Смятах се за твърде образован да вярвам в дявола — с главно Д, — който крачи наперено по света с копитата си. Но сега в килията Кейл се завъртя към мен и каза: „Няма да ме хванат. Няма да ме унищожат. Никой няма да успее. Ще се измъкна.“ Когато го предупредих за прекаления му оптимизъм, той каза: „Не ме е страх от такива като теб. Още повече, не съм убивал никого; само изхвърлих боклука, който овоняваше живота ми.“