Дийн Кунц - Древният враг

Тази нощ Лайза се включваше в разговорите и в игрите и се смееше непрекъснато. Това бе едно ново начало.

През август следващата година, в първия ден на медения им месец в Хонолулу, Джени откри Брайс на терасата на хотелската стая с изглед към Уайкики Бийч. Беше намръщен.

— Да не се притесняваш, че си толкова далеч от Тими, а?

— Не. Но си мисля за него. Напоследък… имам чувството, че в края на краищата всичко ще се оправи. Странно. Това е нещо като предчувствие. Сънувах сън миналата нощ. Тими се събужда от кома, поздравява ме и ме моли за един голям хамбургер „Макдоналд“. Само че… не приличаше на другите ми сънища. Беше толкова истински.

— Ти никога не си губил надежда.

— Не е така. За момент я бях загубил. Но си я възвърнах.

Те стояха мълчаливи, оставили топлият морски вятър да ги гали, заслушани в шума на разбиващите се в брега вълни.

Сетне отново се любиха.

Тази вечер отидоха в един добър китайски ресторант. Пиха шампанско цяла вечер дори когато келнерът любезно ги посъветва да преминат на чай с яденето, за да не „покварят“ небцата си.

По време на десерта Брайс заговори:

— Има и още нещо, което каза Тими в този сън. Когато ме видя изненадан от събуждането му от комата, той каза: „Татко, щом има Дявол, значи трябва да има и Бог. Не се ли досети за това, когато срещна Дявола? Господ не би допуснал да проспя целия си живот.“

Джени се втренчи със съмнение в него. Той се усмихна.

— Не се тревожи. Не бягам от тебе. Нямам намерение да започна да изпращам пари на онези проповедници-шарлатани от телевизията, искайки от тях да се молят за Тими. По дяволите, дори нямам намерение да започна да ходя на черква. Неделя е единственият ден, когато мога да поспя! Това, за което говоря, не е твоят стандартен, градински вариант на религията…

— Да, но онова не беше наистина Дявола — каза тя.

— Не беше ли?

— То беше праисторическо същество, което…

— Не може ли да е и двете?

— С какво сме се захванали тук?

— С философска дискусия.

— През медения ни месец?

— Ожених се за теб отчасти и заради ума ти.

По-късно, в леглото, точно преди да заспят, той каза:

— Добре, мога да кажа само, че древният враг ме накара да разбера, че в този свят има много повече загадки, отколкото някога смятах. Не мога да изключа нищо. Като се връщам назад и имам предвид какво преживяхме в Сноуфилд, как Тал извади оръжието си, когато влезе Джитър, как петнистият тиф надви над дулото на Кейл…, та значи, на мен ми се струва, че сме били предопределени да оцелеем.

Те заспаха, събудиха се на зазоряване, любиха се и отново заспаха.

На сутринта Джени каза:

— В едно съм сигурна.

— И какво е то?

— Било е предопределено да се оженим.

— Без съмнение.

— И каквото и да, ставаше, съдбата рано или късно щеше да ни срещне.

Този следобед, докато се разхождаха по брега, Джени си помисли, че вълните приличат на огромни водни колела. Звукът й припомни старата поговорка, че воденичните колела на Небето се въртят бавно — Бог забавя, но не забравя. Шумът на вълните засили този образ и тя видя в съзнанието си огромни воденични колела, въртящи се едно срещу друго. Тя каза:

— Значи смяташ, че е имало значение? И цел?

Не му беше необходимо да я пита какво иска да каже.

— Да. Всичко, всеки обрат и завой в живота. Значение, цел.

Морската пяна заливаше пясъка.

Джени слушаше „воденичните колела“ и се чудеше какви ли загадки и чудеса, какви ли ужаси и радости се мелят точно в този момент, за да бъдат поднесени в бъдещето.

Както и всички останали герои в тази книга, Тимоти Флайт е измислена личност, но много от масовите изчезвания, за които споменава той, не са просто плод на въображението на автора. Те наистина са се случили. Изчезването на колонията на остров Роъноук, загадъчно изоставеното ескимоско селце Анджикуни, обезлюдените градове на маите, необяснимото изчезване на хиляди испански войници през 1711 година, не по-малко тайнственото изгубване на китайските батальони през 1939 година и някои други случки, споменати в „Древният враг“, всъщност са добре документирани исторически събития.

Освен това, д-р Ананда Чакрабарти наистина съществува. В „Древният враг“ подробностите за създадения от него първи патентован микроорганизъм са взети от официални документи. Както е казано в книгата, бактерията на д-р Чакрабарти е прекалено крехка, за да оцелее в извънлабораторни условия. Биосан-4, търговското име на по-устойчивата разновидност на микроба на Чакрабарти, е измислено средство; доколкото зная, не са правени опити да се усъвършенства откритието на д-р Чакрабарти и то си остава известна лабораторна чудатост, главно поради ролята си в създалото прецедент решение на Върховния съд.