Дийн Кунц: Древният враг

Той щеше да се оправи.

Успокоена за състоянието на Брайс, Джени се обърна към мъжа на пода. Състоянието му беше по-сериозно. Сестрата бе разкъсала якето и ризата му; беше прострелян в гърдите. Кашляше и от устата му бликаше алена кръв.

Джени изпрати сестрата да вземе носилка и да повика спешно хирург. Тогава забеляза, че Кейл има треска. Челото му гореше, лицето му беше зачервено. Когато го хвана за китката да провери пулса му, забеляза, че е покрита с огненочервени петънца. Вдигна ръкава нагоре и откри, че точиците са стигнали до средата на ръката. Имаше ги и по другата китка. По лицето и врата ги нямаше. Джени бе забелязала бледочервени белези по гърдите му, но ги беше взела за кръв. Разглеждайки ги отново, по внимателно от преди, тя установи, че са като тези по китките.

Шарка? Не. Нещо друго. Нещо по-лошо от шарка. Сестрата се върна с двама санитари и с носилка на колела и Джени каза:

— Трябва да поставим етажа под карантина. И този отгоре. Тук има някаква заразна болест, но не съм съвсем сигурна каква точно.

След рентгена и след като превързаха раната му, настаниха Брайс в стаята до Тими. Когато изтръпналите му нерви започнаха да възстановяват функциите си, болката в рамото се засили. Шерифът отказа да вземе болкоуспокояващи лекарства, защото искаше главата му да остане бистра, докато не разбере какво се бе случило и защо.

Джени дойде да го види един час след като го сложиха в леглото. Изглеждаше изтощена и все пак умората не намаляваше красотата й. Самото й присъствие бе най-доброто лекарство.

— Как е Кейл? — попита той.

— Куршумът не е засегнал сърцето. Улучил е белия дроб и е скъсал една артерия. При нормални обстоятелства прогнозата щеше да бъде благоприятна. Обаче ще му се наложи да се възстановява не само от хирургичната намеса; трябва да се справи и с една разновидност на петнистия тиф.

Брайс премигна.

— Петнист тиф ли?

— Има две ранички като от изгаряния с цигара на десния прасец, или по-скоро белези от две изгаряния, за да се отърве от кърлежите. Дървесните кърлежи пренасят заразата. Съдейки по вида на белезите, бих казала, че е бил ухапан преди пет-шест дни, точно колкото е инкубационният период на петнистия тиф. Симптомите трябва да са го съборили преди няколко часа. Бил е замаян, трябва да му е било студено и да е имал болки в ставите…

— Ето защо се целеше толкова зле! — каза Брайс. — Стреля три пъти отблизо и ме рани само веднъж.

— По-добре благодари на Бога, че е изпратил кърлежи в крачолите му.

Брайс се замисли и каза:

— Това направо прилича на Божие дело, нали? Но какво ли са били замислили той и Тър? Защо са рискували да дойдат въоръжени тук? Мога да разбера това, че Кейл иска да убие мен и дори Тими. Но защо Тал, теб и Лайза?

— Няма да повярваш — каза тя. — От миналия вторник сутринта Кейл си е водил дневник за това, което нарича „Събитията след Богоявление“. Изглежда Кейл и Тър са сключили сделка с Дявола.

В четири часа в понеделник сутринта, само шест дни след богоявлението, за което бе писал Кейл, той почина в окръжната болница. Преди да си отиде от този свят, отвори очи, диво се втренчи в сестрата, после се загледа зад нея, съзря нещо, което го изпълни с ужас, нещо, което сестрата не можеше да види. Някак си намери сили да вдигне ръце, сякаш се опитваше да се предпази, и понечи да извика, но издаде само предсмъртно хъркане. Когато сестрата се опита да го успокои, той каза:

— Това не е моето предопределение. — И сетне угасна.

На тридесет и първи октомври, повече от шест седмици след събитията в Сноуфилд, Тал Уитмън и Пола Торн (сестрата, с която излизаше) проведоха вечеринка с маски по случай празника на Вси Светии в къщата на Тал в Санта Майра. Брайс отиде като каубой. Джени бе краварка. Лайза се бе маскирала като вещица, с висока островърха шапка и много черен грим.

Тал отвори вратата и каза:

— Пили-пили. — Беше се маскирал в костюм като пиле.

Джени никога не бе виждала по-абсурден костюм. Тя се смя толкова много, че известно време не забелязваше, че и Лайза се смее.

Това беше първият смях на момичето през последните шест седмици. Преди едва съумяваше да се усмихне. Сега се смееше така, че от очите й потекоха сълзи.

— Хей, чакай малко — каза Тал, преструвайки се на обиден. — И ти имаш доста глупав вид като вещица.

Той намигна на Джени и тя разбра, че е избрал пилешкия костюм заради ефекта, който би имал върху Лайза.

— За Бога — каза Брайс, — мръдни от вратата и ни пусни вътре, Тал. Ако хората те видят в тези одежди, ще загубят и малкото уважение, което им е останало към отдела на шерифа.