Дийн Кунц - Древният враг

— Да — каза Джени. — Пеперудата е била само един фантом, малка частица от нещото.

Тал се обърна към Лайза:

— Когато Стю Уоргъл те подгони миналата нощ, това в действителност не е бил той. Онова нещо вероятно е погълнало тялото на Уоргъл след като го оставихме в сервизното помещение. По-късно, когато е поискало да те тероризира, то е използвало неговата външност.

— Очевидно — каза Брайс — проклетото нещо може да се въплъти във всеки човек или във всяко животно, които е изяло.

Лайза се намръщи:

— А пеперудата? Как е изяло нещо като пеперудата? Нищо такова не съществува.

— Ами — възкликна Брайс, — може би насекоми с такива размери са съществували отдавна, преди десетки милиони години, по времето на динозаврите. Може би нещото, променящо формата си ги е яло тогава.

Очите на Лайза се разшириха.

— Искаш да кажеш, че нещото, което изскочи от канала, може да е на милиони години?

— Е — каза Брайс, — то явно не се съобразява с биологичните закони, които познаваме — нали, доктор Ямагучи?

— Така е — отвърна генетичката.

— Значи защо да не е и безсмъртно?

Джени изглеждаше объркана. Брайс каза:

— Имаш ли възражения?

— За възможността да е безсмъртно? Или че е близо до безсмъртието? Не. Съгласна съм. Може да е нещо от мезозойската ера, добре, нещо така самообновяващо се, че е буквално безсмъртно. Но как се съчетава това с крилатия змей? По дяволите, трудно ми е да повярвам, че нещо подобно е съществувало някога. Ако се превръща само в онова, което е погълнало преди, то как може да се превръща в крилат змей?

— Имало е подобни животни — отвърна Франк. — Птеродактилите са крилати влечуги.

— Да, влечуги — каза Джени. — Но не змейове. Птеродактилите са прародители на птиците. Но това нещо несъмнено беше змей, което е доста по-различно. Изглеждаше като излязъл от фантастична приказка.

— Не — каза Тал. — Беше като нещо, произлязло от вуду.

Брайс се извърна изненадано към Тал:

— Вуду? Какво знаеш ти за вуду?

Без да поглежда към Брайс, Тал заговори с явна неохота:

— Когато бях малък, в нашата кооперация в Харлем имаше една невероятно дебела жена, Агата Пибоди, и тя беше „боко“. Боко са магьосници, които използват вуду за безнравствени и зли цели. Тя продаваше талисмани и магии, помагаше на хората да унищожават враговете си, такива неща. Всякакви глупости. Но за децата това изглеждаше вълнуващо и страшно. Апартаментът на госпожа Пибоди беше отворен денонощно за клиенти и зяпачи. Прекарах дълго време там, слушах и наблюдавах. Имаше доста книги за черна магия. В няколко от тях видях рисунки на хаитянския и африканския вариант на Сатаната, демоните вуду и джуджу. Единият от тях представляваше гигантски крилат змей. Черен, с крила на прилеп. И с ужасни зелени очи. Точно като нещото, което видяхме тази нощ.

На улицата, зад прозорците, мъглата се беше сгъстила. Процеждаше се лениво през дифузната светлина на уличните лампи.

Лайза се обади:

— Наистина ли е Дявола? Демон? Нещо от Ада?

— Не — отвърна Джени. — Това е само… само преструвка.

— Но защо тогава ще взема облика на Дявола? — попита Лайза. — И защо ще се нарича с имена на демони?

— Предполагам, че тези сатанински врели-некипели са просто неща, които го забавляват — отвърна Франк. — Още един начин да ни дразни и деморализира.

Джени кимна:

— Подозирам, че то е ограничено от формите на жертвите си. Може да приеме формата на всичко, което е погълнало или може да си представи. Така че ако някоя от жертвите е бил запознат с вуду човек, то е взело от него идеята да се превърне в крилат змей.

Тази мисъл порази Брайс.

— Да не искаш да кажеш, че поглъща не само плътта на своите жертви, а и техните знания и спомени?

— Така ми изглежда — отвърна Джени.

— За биолозите това не е нещо ново — каза Сара Ямагучи, нервно отмятайки дългата си черна коса зад нежните си уши. — Например… Ако пускаш многократно един вид плосък червей в лабиринт, в единия край, на който има храна, накрая той се научава да преминава през лабиринта много по-бързо от първия път. После, ако го смелиш и го дадеш за храна на друг плосък червей, новият червей също ще преодолява бързо лабиринта, въпреки че никога преди това не е бил подлаган на този опит. С поглъщането на плътта на своя братовчед той поглъща по някакъв начин знанията и опита му.

— Както това нещо, променящо формата си знае за Тимоти Флайт — каза Джени. — Харълд Ордни е знаел за Флайт, така че сега то също знае за него.