Дийн Кунц - Древният враг

Отиде в следващата стая — изследвайки, блъскайки, преобръщайки и трошейки всичко по пътя си.

Лудо желаеше да намери тези оръжия.

Но също така се забавляваше добре.

Къщата бе изключително чиста и подредена, но цветовата гама и ненужните украшения потискаха Брайс Хамънд. Всичко бе или в зелено, или в жълто. Всичко. Килимите бяха зелени, а стените светложълти. Канапетата в дневната бяха с жълтозелена дамаска на цветя, достатъчно ярка да те прати на очен лекар. Двата фотьойла бяха смарагдовозелени, а двата стола — светложълти. Керамичните лампи бяха жълти със зелени елементи, а абажурите — резедави с пискюли. На стената имаше две големи картини — жълти маргаритки на зелен фон. В голямата спалня бе дори още по-лошо: тапети на цветя, по-ярки от дамаската на канапетата в хола, пердета с цвят на есенни листа и с избродирани фестони. Десетина възглавнички бяха разхвърляни в горния край на леглото; някои бяха зелени, поръбени с жълта дантела, други — жълти със зелена дантела.

Според Джени в къщата живееха Ед и Тереза Лейндж, техните три деца и седемдесетгодишната майка на Тереза.

Не откриха никого. Нямаше трупове и Брайс си отдъхна. Посинелите и издути трупове щяха да изглеждат особено нелепо на фона на този почти маниакално весел декор. Кухнята също беше жълтозелена.

Застанал до мивката, Тал Уитмън каза:

— Тук има нещо. По-добре погледни, шефе.

Брайс, Джени и капитан Аркхъм отидоха при Тал, а останалите двама полицаи останаха до вратата, Лайза стоеше между тях. Трудно би могло да се каже какво толкова интересно може да има в кухненска мивка в този град, приличен на кошмар от книга на Лъвкрафт. Може би нечия глава. Или още един чифт отрязани ръце. Или нещо по-лошо.

Но не беше нещо страшно. Просто беше странно.

— Истински бижутериен магазин — каза Тал.

Двойната мивка бе пълна с бижута. Най-вече пръстени и часовници. Имаше мъжки и дамски ръчни часовници: Таймекс, Сейко, Бюлова, дори един Ролекс; някои бяха с метални каишки; други — изобщо без каишки; нито един не беше с кожена или пластмасова каишка. Брайс съзря десетки брачни и годежни халки; ярко просветваха диаманти. Имаше и зодиакални пръстени: гранатови, аметистови, халцедонови, топазени, турмалинови; пръстени с рубини и тюркоази. Пръстени, които се носят в гимназията и в университета. Бижута без никаква стойност бяха смесени с безценни екземпляри. Брайс зарови ръце в купчината ценности, както правеха пиратите по филмите. Разбърка блестящите дрънкулки и видя и други видове бижута: обеци, гривни, отделни перли от скъсани огърлици, златни синджирчета, прекрасен медальон с камея…

— Всичко това не може да е собственост на Лейндж — възкликна Тал.

— Почакай — каза Джени.

Взе един часовник от купчината и го разгледа отблизо.

— Познаваш ли го? — попита Брайс.

— Да. Картие. Водоустойчив часовник. Не класическия вид с римски числа. Този е без числа и с черен циферблат. Силвия Канарски го подари на съпруга си Дан за тяхната петгодишнина от сватбата.

Брайс се смръщи.

— Откъде ми е познато това име?

— Собствениците на хотел Кендълглоу — отвърна Джени.

— О, да. Твои приятели.

— Те са между изчезналите — каза Тал.

— Дан харесваше този часовник — каза Джени. — Когато Силвия му го купи, беше страхотно разточителство. Хотелът беше в лошо финансово състояние, а часовникът струваше триста и петдесет долара. Сега разбира се струва много повече. Дан обичаше да се шегува, че това е най-добрата инвестиция, която някога са правили.

Джени вдигна часовника, за да го видят Тал и Брайс от другата страна. Отгоре на златния корпус, над емблемата на Картие, бе гравирано: НА МОЯ ДАН. А отдолу, под серийния номер, бе изписано: С ЛЮБОВ, СИЛ.

Брайс погледна към пълната с бижута мивка.

— Значи това вероятно принадлежи на хора от целия Сноуфилд.

— Ами, бих казал, че принадлежи на изчезналите — каза Тал. — Жертвите, които намерихме досега, бяха с бижутата си.

Брайс кимна:

— Прав си. Значи онези, които са изчезнали, са били обирани преди да бъдат отведени… във… във… добре, там, където са ги отвели, по дяволите.

— Крадците не биха оставили бижутата да се въргалят така навсякъде — каза Джени. — Не биха ги събрали просто за да ги изхвърлят в нечия кухненска мивка. Щяха да ги вземат със себе си.

— Тогава какво правят тези неща тук? — попита Брайс.

— Нямам представа — каза Джени.

Тал сви рамене.