Дийн Кунц - Древният враг

И така, в четири и половина следобед в понеделник Брайс върна двата издирващи отряда в хотел Хилтоп, обади се в кабинета на губернатора и разговаря с Джек Ретлок. Споразумяха се гвардията да бъде поставена в готовност за повикване, в очакване на сигнал от Копърфилд, че всичко е чисто.

Веднага след като Брайс затвори телефона, се обади Чарли Мърсър, дежурният сержант в щаб-квартирата в Санта Майра. Имаше новини. Флетчър Кейл бе избягал докато го отвеждали в съда, за да бъде обвинен в двойно убийство.

Брайс се вбеси.

Чарли го остави да повилнее и когато Брайс поутихна, му каза:

— Има и нещо по-лошо. Убил е Джо Фримънт.

— По дяволите — възкликна Брайс. — Съобщихте ли на Мери?

— Да. Лично аз отидох.

— Как го понесе?

— Зле. Бяха женени от двадесет и шест години.

Още смърт.

Навсякъде смърт. Господи.

— Какво ще кажеш за Кейл? — попита Брайс Чарли.

— Смятаме, че е взел кола от жилищния комплекс срещу затвора. От паркинга там е била открадната кола. Веднага блокирахме всички пътища, но Кейл има час преднина.

— Отдавна е изчезнал.

— Вероятно. Ако не хванем копелето до седем вечерта, ще вдигна блокадата. Нямаме много хора — с всичко това, което продължава — и не можем да ги ангажираме с пътни блокади.

— Както сметнеш за добре — уморено отвърна Брайс. — А полицията в Сан Франциско? Нали знаеш — онази бележка, която Харълд Ордни бе оставил на огледалото?

— Това е другата причина да ти позвъня. Най-после ни се обадиха.

— Нещо интересно?

— Ами, разговаряли са със служителите в книжарниците на Ордни. Помниш ли, казах ти, че единият от магазините работи единствено с редки книги и такива, които вече не се издават. Помощник управителят на този магазин, Силия Медок, се сети за името Тимоти Флайт.

— Клиент ли е? — запита Брайс.

— Не. Автор.

— Автор? На какво?

— На една книга. Познай заглавието й.

— Как по дяволите бих могъл… Ох. Разбира се. „Древният враг“.

— Позна — възкликна Чарли Мърсър.

— Що за книга е?

— Това е най-интересното. Силия Медок казва, че май била за масови изчезвания през вековете.

За миг Брайс остана безмълвен.

— Сериозно ли говориш? Искаш да кажеш, че е имало много такива?

— Предполагам. Най-малкото да запълнят цяла книга.

— Къде? Кога? Как така никога не съм чувал за тях?

— Медок каза нещо за изчезвания при древните маи…

(Нещо в мозъка на Брайс се раздвижи. Една статия, която бе прочел в старо научно списание. Цивилизацията на маите. Изоставените градове.)

— …и колонията Роъкоук, първото английско селище в Северна Америка — завърши Чарли.

— За това съм чувал. Има го в учебниците.

— Предполагам, че повечето изчезвания са се случили преди много векове — каза Чарли.

— Господи!

— Да. Очевидно Флайт има обяснение за тези неща — каза Чарли. — Всичко е описано в книгата.

— Каква е теорията му?

— Онази жена, Медок, не знае. Не е чела книгата.

— Но Харълд Ордни трябва да я е чел. И това, което е видял, че става тук в Сноуфилд, трябва да е било същото, за което пише Флайт. Значи Ордни е изписал заглавието върху огледалото в банята.

— Така излиза.

Брайс възбудено възкликна:

— Дали полицията в Сан Франциско е получила екземпляр от тази книга?

— Не. Медок я няма. Единствената причина, поради която знае за нея е, че Ордни неотдавна продал един екземпляр — преди две-три седмици.

— Можем ли да я намерим?

— Изчерпана е. Всъщност, никога не е издавана у нас. Продадената книга е била английско издание, явно единственото досега — и в малък тираж. Рядка книга е.

— На кого я е продал Ордни? Колекционера. Знаят ли името и адреса му?

— Медок не си спомня. Тя казва, че мъжът не е постоянен клиент. Казва, че сигурно Ордни знае.

— Което не ни върши работа. Виж, Чарли, тази книга ми трябва.

— Работя по въпроса — каза Чарли. — Но може и да не ти потрябва. Ще можеш да научиш цялата история от устата на самия писател. Флайт е на път за тук от Лондон точно в този момент.

Джени бе седнала на края на централния оперативен пулт в средата на фоайето и се усмихваше на Брайс, който се бе обтегнал на стола си; беше изумена от това, което й разказа.

— Идва от Лондон? Сега? Веднага? Искаш да кажеш, че е знаел какво ще стане?

— Сигурно не — отвърна Брайс. — Вероятно щом е чул новината, е разбрал, че случаят съвпада с теорията му.

— Какъвто и да е.

— Какъвто и да е.

Тал стоеше пред пулта.

— Кога ще пристигне?

— Ще бъде в Сан Франциско малко след полунощ. Неговият американски издател е организирал пресконференция на летището. После идва право в Санта Майра.