Дийн Кунц - Зимна луна

Каролин Йънгблъд ги посрещна на вратата и сърдечно ги поздрави. Сигурно беше на възрастта на Пол, но изглеждаше много по-млада от него. Носеше тесни джинси и червено-бяла риза с декоративни шевове. Дрехите подчертаваха стройната й и атлетична фигура. Снежнобялата й коса — подстригана късо беше чуплива, гъста, мека и лъскава. Кожата на лицето й беше гладка като коприна.

Хедър реши, че ако животът в провинциалното монтанско ранчо можеше да стори такива чудеса за една жена, тя ще превъзмогне всякакво неудобство и неприятни усещания от обширните и откритите пространства, от тъмната нощ, тайнствените гори и дори от това да живее близо до гробище.

След вечерята Джак и Пол останаха сами за няколко минути в кабинета на чаша портвайн. Разглеждаха множеството сложени в рамки фотографии на коне-медалисти, фотографиите почти покриваха една от чамовите стени. Адвокатът внезапно смени темата на разговора от породистите жребци и шампиони и премина към ранчото Куотърмас:

— Сигурен съм, че твоите хора ще се чувстват щастливи тук, Джак.

— И аз също.

— Това място е много подходящо за момче като Тоби.

— Куче, пони — за него все едно се сбъдват сънищата му.

— Красива земя.

— В сравнение с Ел Ей е толкова мирно и тихо. Дявол да го вземе, не може и да става сравнение.

Пол понечи да каже нещо, поколеба се и вместо това погледна към снимката на коня, с който беше отбелязал първата победа за ранчо Пондероса Пайнс. Когато отново проговори, Джак усети, че той каза не това, което искаше.

— И въпреки че разстоянието между моето и вашето ранчо е голямо, Джак, надявам се, че ще станем близки и ще се опознаем добре.

— Много бих искал.

Адвокатът отново се поколеба и отпи от портвайна, за да прикрие нерешителността си. След като опита питието, Джак каза:

— Нещо не е ли наред, Пол?

— Не, всичко е наред… просто… Какво те кара да мислиш така?

— Бях ченге доста дълго време. Изработил съм си нещо като шесто чувство за хората, които крият мислите си.

— Може и да си прав. От теб ще стане добър бизнесмен, когато трябва да решаваш в какво да инвестираш и в какво — не.

— Та какъв е проблемът?

Пол въздъхна и седна на ръба на голямото си бюро.

— Дори не знам дали трябва да споменавам това пред вас, защото не искам да ви притеснявам. Не мисля, че има причина да го правя.

— Е?

— Ед Фернандес умря от сърдечен удар, както вече ви казах. Силен сърдечен удар го е свалил така внезапно и бързо като куршум в главата. Съдебният лекар не можа да открие нищо друго. Само сърцето.

— Съдебен лекар ли? Значи ли това, че е била извършена аутопсия?

— Да, така беше. — Пол отново отпи от, чашата.

Джак знаеше, че в Монтана, както и в Калифорния, аутопсиите не се правят всеки път, когато някой умре. Особено това важеше, когато ставаше дума за човек на възрастта на Ед Фернандес и беше очевидно, че е починал от естествена смърт. Аутопсията е била направена поради специални обстоятелства, най-вече ако видимите увреждания са говорели за възможността смъртта да е причинена по насилствен път.

— Но ти каза, че съдебният лекар не е могъл да открие нищо необичайно освен увреденото сърце, без никакви рани.

Загледан в чашата си, адвокатът отговори:

— Тялото на Ед беше открито на прага между кухнята и задната веранда. Проснато на дясната страна и подпряло вратата отворена. Стискал е силно пушка с двете си ръце.

— А-ха. Може да е достатъчно подозрително обстоятелство, за да се оправдае аутопсията. А може и просто да е отивал на лов.

— Ловният сезон не беше започнал.

— Искаш да ми кажеш, че тук не е познато бракониерството дори когато човек ловува на собствената си земя?

Адвокатът поклати глава:

— Напротив. Но Ед не беше ловец. Никога не беше ходил на лов.

— Сигурен ли си?

— Да. Стен Куотърмас беше ловецът, а Ед само наследи от него пушките. И още едно странно нещо. Не само че пълнителят на пушката-помпа е бил пълен, но е заредил и допълнителен патрон в цевта. Дори и най-малоумният ловец няма да се шляе със заредено оръжие. Ако се спъне и падне, може да си пръсне главата.

— Не звучи много смислено и да се разхожда така в собствения си дом.

— Освен, ако не е имало някаква реална опасност.

— Като някой разбойник или звяр ли?

— Може би. Макар че това е толкова рядко явление по тези земи, колкото котлетите по татарски.

— Имало ли е някакви следи от взлом или кражба? Къщата била ли е претърсвана?

— Не, нищо подобно.