Дийн Кунц - Зимна луна

„Какво очакваш? — запита се тя саркастично. — Че ти ще седиш барикадирана в къщата, докато банди мечки ще чукат на вратата, а глутници озъбени вълци ще нахлуват през прозорците като в някой долнокачествен телевизионен филм?“

Вместо веранда каменната къща имаше голяма покрита с плочки площадка пред предната врата. Стояха там, докато адвокатът откри ключа на връзката, която носеше.

Северно-източно-южната панорама от мястото на високите гори беше зашеметяваща, по-красива дори и от тази на главната къща. Като в пейзаж от картина на Максфийлд Периш спускащите се надолу поля и гори преминаваха в лилава замъгленост под тъмносапфиреното небе.

Отиващият си ден беше безветрен и тишината беше толкова дълбока, че беше готова да си помисли дали не е оглушала. Само дрънкането на ключовете на адвоката разсейваше тази мисъл. След живота в града подобна тишина й се струваше зловеща. Вратата се отвори с много скърцане и стържене, като че беше счупен някакъв древен печат. Пол пристъпи в тъмния хол и натисна ключа за осветлението.

Той щракна няколко пъти, но лампата не светна. Отново излезе на площадката и каза:

— Мисля, че Ед е изключил електричеството от прекъсвача. Знам къде се намира. Вие чакайте тук, сега ще се върна.

Стояха пред вратата, загледани в мрака от другата страна на прага. През това време адвокатът изчезна зад ъгъла на къщата. Неговото отсъствие направи Хедър неспокойна, макар че не знаеше на какво се дължи това. Може би защото той беше отишъл сам.

— Когато си взема куче, то ще може ли да спи в моята стая? — попита Тоби.

— Да, но не в леглото — отвърна Джак.

— Не в леглото? Тогава къде ще спи?

— Кучетата обикновено го правят на пода.

— Не е честно.

— Кучетата никога не се оплакват.

— Но защо не в леглото?

— Заради бълхите.

— Ще се грижа добре за него и няма да има бълхи.

— Космите от козината по чаршафите.

— Това няма да е проблем, татко.

— Какво, ще го обръснеш ли? Искаш да имаш плешиво куче?

— Ще го реша всеки ден.

Слушайки разговора им, Хедър гледаше към ъгъла на къщата. Беше сигурна, че Пол Йънгблъд няма да се върне. Нещо ужасно му се беше случило. Нещо…

Той се появи отново.

— Електричеството беше изключено. Сега трябва вече да светне.

„Какво ми става? — запита се Хедър. — Трябва да се отърва от тези проклети лосанджелиски страхове.“

Застанал от вътрешната страна на вратата, Пол отново натисна няколко пъти ключа на стената без успех. Едва забележимите орнаменти по тавана на празния хол останаха тъмни. Лампата отвън до вратата също не светна.

— Сигурно от електрическата компания са го изключили — предположи Джак.

Адвокатът поклати глава:

— Не виждам как може да стане това. Тя е на една и съща линия с основната къща и конюшнята.

— Крушките може да са изгорели или фасонките да са корозирали след толкова време.

Пол побутна назад каубойската си шапка, почеса веждата си, намръщи се и каза:

— Ед не би изоставил нещата така. Със сигурност ги е поддържал редовно. Такъв си беше той. Добър човек беше Ед. Не беше много общителен, но беше добър.

— Ами, можем да проверим — включи се Хедър в разговора. Сега трябва да се настаним в основната къща.

Пол излезе от сградата, затвори вратата и я заключи.

— Може да ви се наложи да извикате електротехник, за да провери мрежата.

Вместо да се върнат по пътя, от който бяха дошли, те завиха по наклонения двор към конюшнята, която беше построена върху по-равна земя на юг от основната къща. Тоби затича напред с разперени ръце и бръмчейки, като имитираше самолет.

Хедър хвърли отново поглед към къщата на прислугата и към гората от двете й страни. Изпитваше някакво особено неспокойствие.

— Доста е студено за началото на ноември — отбеляза Джак.

Адвокатът се засмя:

— Боя се, че тук не е като в Южна Калифорния. Всъщност денят направо си беше топъл. През нощта температурите ще паднат много под нулата.

— Вали ли много сняг тук горе?

— Като парцали.

— Кога да очакваме първия сняг — преди Коледа ли?

— Много преди Коледа, Джак. Ако утре се извие силна буря, никой няма да го сметне за неочаквано.

— Затова си взехме експлоръра — каза Хедър. — С пълно предаване 4×4. Ще трябва да ни свърши работа през зимата, нали?

— Общо взето, да — отвърна Пол и придърпа към лицето си периферията на каубойската шапка.

Тоби беше стигнал до конюшнята. Той изчезна от погледа на Хедър, преди тя да успее да му извика да почака.