Дийн Кунц - Зимна луна

Навън пламъците бяха стигнали от навеса над колонките до предната част на бензиностанцията. Покривът вече сигурно беше обхванат от огъня.

Бледосинята врата.

Отвори я, побъркан кучи син! Хайде, хайде, хайде!

Чу се нова експлозия.

Тъй като беше загубил периферното си зрение, трябваше да обърне главата си на сто и осемдесет градуса, за да може да види какво става в предната част на бензиностанцията.

Резервоарът на лексуса. Автомобилът се беше смалил до черен скелет, обгърнат от алчните езици на пламъците, които бяха свалили от него лъскавата смарагдова боя, гарнитурата от истинска кожа и другите луксозни удобства.

Синята врата остана затворена.

Револверът сякаш тежеше десет килограма. Ръцете го заболяха. Не можеше повече да държи оръжието насочено. Едвам го държеше изобщо.

Искаше да легне на земята и да затвори очи. Да поспи и да сънува зелени ливади, полски цветя, синьо небе, да забрави за дълго града.

Когато погледна към крака си, забеляза, че стои в локва кръв. Сигурно беше засегната артерия. Завиваше му се свят само като погледнеше надолу. Отново му се гадеше.

Пожарът беше обхванал и покрива. Определено звучеше по-различно от пукането и тътена пред бензиностанцията. Пукаха дъските, гредите скърцаха. Цялата конструкция беше измъчвана от ужасната пареща горещина. Двамата имаха на разположение броени секунди, преди таванът да се срути върху главите им.

Не разбираше защо му ставаше все по-студено при положение, че около тях всичко гореше. Потта, която се стичаше по лицето му, беше като ледена вода.

Дори и покривът да не ги затрупаше след няколко минути, той можеше да е мъртъв или твърде отслабнал, за да дръпне спусъка, когато убиецът ги нападнеше. Не можеше да чака повече.

Налагаше се да се откаже от захвата с две ръце. С лявата ръка трябваше да се подпира на тезгяха, докато го заобикаля, за да не пада тежестта му върху левия крак.

Но когато стигна до края на тезгяха, му се зави свят и почувства, че няма да може да стигне до вратата. Трябваше да използва лявото си стъпало, за да остане изправен и да докуцука до другата стена.

Изведнъж болката стана поносима. После болката премина, тъй като кракът му се вдървяваше. Крайникът постепенно изтръпваше от бедрото до глезена и дори раната му вече не гореше.

Вратата. Лявата му ръка се намираше толкова далеч от него, сякаш я гледаше с бинокъл.

Револверът беше увиснал в дясната ръка. Усилието, което му струваше вдигането на оръжието накара стомахът му отново да се разбунтува.

Убиецът сигурно чакаше от другата страна и внимателно наблюдаваше дръжката на вратата. Затова Джак я бутна и бързо се втурна в сервиза с насочен револвер. Спъна се и едва не падна. Сърцето му биеше толкова силно, че ръцете му се тресяха. Но целта я нямаше. Виждаше добре всяко кътче от помещението, беемвето беше повдигнато високо на хидравличната рампа. Единственият човек тук беше азиатецът-механик, мъртъв като бетона, върху който се беше проснал.

Джак се обърна към синята врата. Беше черна от тази страна, което му се стори зловещо. Лъскаво черна. Беше се затворила зад него.

Пристъпи към вратата с намерение да я отвори. Вместо това падна върху нея.

Движен от променливия вятър, в гаража нахлу дим с горчивия мирис на катран.

Кашляйки, Джак с усилие успя да отвори вратата. От дима в канцеларията не се виждаше нищо. Беше като в някакво преддверие на Ада.

Понечи да извика на жената да дойде при него, но с изненада и разочарование откри, че от устата му излиза само слабо хриптене.

Жената обаче вече беше тръгнала към него и преди Джак отново да се опита да извика, тя изникна от дима, запушила с ръка устата и носа си.

Когато се наведе към него, Джак помисли, че се нуждае от помощ, но после разбра, че тя иска да му помогне. Той се беше заклел да служи и пази. Почувства се неудобно, защото в момента не беше способен да я хване и да я изнесе оттук, както може би щеше да постъпи героят от филмите.

Леко се опря на жената и заедно с нея се обърна наляво към сервиза, който беше замъглен от дима. Докато вървеше, влачеше левия си крак. Вече не чувстваше нищо с него, нито болка, нито дори усещане за допир. Мъртъв товар. Движеше се със силно стиснати очи заради щипещия дим. Под затворените си клепачи усещаше играта на цветните сенки на огъня. Със затаено дихание той едва се сдържаше да не повърне. Някой пищеше ужасно и продължително. Не, не беше пищене. Това бяха сирени. После двамата с жената се оказаха на открито, което той разбра по промяната във вятъра. Глътна дълбоко въздух, който нахлу в дробовете му студен и чист.