Дийн Кунц: Зимна луна

Защо кучият му син беше разкопчал палтото си, освен, ако под него не държеше нещо, което му е необходимо. И какво му трябваше на избухлив и побеснял човек като този, което да държи под сакото, под неговото широко сако, неговото проклето огромно сако?

Джак извика на Лутър да внимава.

Но той също усети опасността. Дясната му ръка се придвижи към пистолета на бедрото.

Престъпникът имаше предимство, защото започна пръв. Никой не знаеше, че насилието витае наоколо, докато той не го пусна на воля. Непознатият се обърна към полицаите, хванал оръжие във всяка ръка, преди Лутър и Джак да успеят дори да докоснат своите револвери.

Отекна барабанният тътен на автоматичния огън. Куршумите се забиха в гърдите на Лутър, събориха едрия полицай на земята и го отхвърлиха назад. Хасам Аркадян се изви, улучен два-три пъти, свлече се и закрещя от агонизираща болка.

Джак се хвърли зад стъклената врата на канцеларията. Той почти успя да се измъкне невредим, когато беше улучен в левия крак. Сякаш някой го беше ударил силно по бедрото с желязо. Но беше куршум.

Падна по очи на пода. Вратата се затвори зад него. Огънят от оръжието я разби на парчета и по гърба му започнаха да падат големи парчета от счупеното стъкло.

Той се изпоти от горещата болка.

Някъде свиреше радио. Стари златни парчета. Дион Уоруик. Пееше, че светът се нуждае от любов, нежна любов.

Навън Аркадян все още крещеше, но от Лутър Брайсън не се чуваше нито звук.

Лутър беше мъртъв. Джак не можеше да го проумее. Мъртъв. Не смееше и да си го помисли.

Оръжието продължи да трака.

Още някой изкрещя. Сигурно беше служителят при лексуса. Крещенето не продължи дълго. Беше кратко и секна бързо.

Навън Аркадян вече също не крещеше. Той плачеше и се молеше на Господ.

Силният и мразовит вятър караше големите стъкла на прозорците да вибрират. Той забуча подигравателно през разбитата врата.

Стрелецът щеше да дойде скоро.

Джак беше потресен колко кръв беше изтекла от него върху балатума. Гадеше му се и по лицето му се стичаше лепкава пот. Не можеше да свали поглед от уголемяващото се мокро петно на панталоните му.

Досега не беше раняван. Болката беше ужасна, но не колкото очакваше. По-лошо от болката беше чувството за уязвимост и нарушена цялост, ужасното трескаво осъзнаване на истината, че човешкото тяло е много крехко.

Не можеше да остане в съзнание още дълго. Мракът вече поглъщаше всичко около него.

Очевидно левият му крак не можеше да издържа на голяма тежест, а и той нямаше време да се влачи само на десния. Отърси от себе си счупените стъкла, както сигурно змията отърсва от себе си старата кожа. Оставяйки кървава диря, той запълзя бързо по корем покрай Г-образния тезгях, зад който Аркадян държеше касовия апарат.

Стрелецът щеше да дойде скоро.

По звука и беглия поглед, който успя да хвърли върху оръжието, Джак предположи, че е картечен пистолет — може би „Микроузи“. Тези оръжия бяха дълги не повече от двайсет и пет сантиметра заедно със сгъваем приклад, но в същото време много по-тежки от пистолетите. Тежаха поне два килограма, ако са с един пълнител, и повече, ако са с два пълнителя, прикрепени под прав ъгъл така, че да захранват оръжието с четирийсет патрона. Със сигурност щеше да причини на собственика му болка във врата, но не и толкова голяма, ако узито се носеше в раменен кобур под широкия костюм на Армани. И си струваше неудобството, ако човек има смъртни врагове. Можеше да е белгийският FNP90 или британският „Бушмен 2“, но по всяка вероятност не беше чешки „Скорпион“, защото той стреляше само с патрони 32-и калибър. Съдейки по това как силно отскочи Лутър, очевидно ставаше въпрос за оръжие с по-голяма ударна сила от скорпиона. Да кажем, че в началото е имал четирийсет патрона. Кучият син изстреля дванайсет, най-много шестнайсет. Оставаха му поне двайсет и четири.

Прогърмя и въздухът натежа от изсипалия се силен дъжд. Вятърът свиреше през разбитата врата, оръжието отново изтрака. Навън виковете за помощ към Бог на Хасам Аркадян рязко спряха.

Джак отчаяно допълзя до ъгъла на тезгяха и започна трескаво да мисли какво Да прави. Лутър Брайсън бе мъртъв. Аркадян бе мъртъв. Служителят бе мъртъв. Много вероятно и младият механик-азиатец — също. Всичките бяха убити. Светът се беше обърнал за по-малко от минута. Сега трябваше да се изправят един срещу друг. Само по-добрият щеше да оцелее, а Джак не се боеше от тази игра. Макар че Дарвиновият подбор беше на страната на човека с по-големия пистолет и с повечето патрони, хитростта можеше да надвие калибъра. Умът му често го беше спасявал. Може би и сега щеше да му провърви.