Дийн Кунц - В капан

Мръщейки се, Бен отвърна:

— Преувеличаваш опасността.

— Не! Плъховете са паразити. Обичат да се състезават, а тези ще окажат яростна съпротива, ще бъдат по-агресивни от плъховете, с които сме си имали работа досега.

В лабораторията сякаш стана студено като в ледената нощ навън.

— Просто, защото са малко по-умни от другите плъхове…

— Много повече от малко. Стотици пъти повече.

— Но не са толкова умни като нас, за Бога!

— Може би наполовина на средностатистически човек — рече Ейкъф.

Бен примигва от изненада.

— Може би дори повече — добави ученият и страхът му бе очевиден. — Прибави към необичайната им интелигентност и присъщото им коварство, предимството на големината им…

— Предимство ли? Но ние сме много по-големи от…

Ейкъф поклати глава:

— По-малките размери само са им от полза. Точно защото са по-малки, те са и по-бързи. И могат да изчезнат през някоя пукнатина в стената… По-големи са от обикновените плъхове — четирийсет и пет сантиметра вместо трийсет, но пак могат да се движат незабелязани из сенките. А пък и размерът не е единственото им преимущество. Те виждат през нощта също толкова добре както през деня.

— Докторе, започваш да ме плашиш.

— По-добре е да бъдеш изплашен до смърт. Защото тези плъхове, които създадохме, този нов, генномодифициран вид, е враждебно настроен към хората.

Най-сетне на Бен му се изясни картинката около проект „Блекбъри“. Не беше розова. Без да е сигурен, че иска да получи отговор на въпроса си, Бен попита:

— Какво точно искаш да кажеш с това?

Ейкъф остави вентилационната шахта, отиде в средата на помещението, подпря се с ръце на мраморната пейка, наведе глава и със затворени очи отговори на въпроса на Бен:

— Не гадаем защо са враждебни. Просто са. Дали е каприз на гените им? Или пък просто сме ги направили толкова умни, че да разберат, че ние сме им господари, и заради това да ни намразят? Каквато и да е причината, те са агресивни, свирепи. Някои от лаборантите бяха ухапани. Рано или късно някой щеше да бъде убит, ако не бяхме взели допълнителни мерки за безопасност. Пипахме ги само с дебели ръкавици, носехме плексигласови маски на лицата, изследвахме ги в специални работни комбинезони с високи яки. Кевлар! За Бога, това е материалът, от който правят бронежилетките, и ние имахме нужда точно от него, понеже малките мръсници искаха да ни наранят.

Удивен, Бен пак попита:

— Но защо не ги унищожихте?

— Не можем да унищожим успеха.

Бен се слиса:

— Успех ли?

— От научна гледна точка враждебността им не е важна, защото освен това те са и умни. Опитвахме се да създадем умни плъхове и успяхме. С времето щяхме да установим от къде идва агресивността им и да я отстраним. Затова ги настанихме в една клетка — защото, ако ги бяхме изолирали в отделни, щяхме да решим, че това е причината да са толкова жестоки; а и те бяха достатъчно умни, че да се нуждаят от общество, надавахме се, че ако ги сложим заедно, това ще притъпи агресията им.

— А всъщност само помогнахте за бягството им.

Ейкъф кимна:

— И сега те са на свобода.

Мег забърза по коридора, мина покрай хола и видя как Томи се опитва да се изправи, протягайки се за патериците си. Дуфъс възбудено скимтеше. Томи извика майка си, но тя не спря да му отговори, защото всяка секунда бе ценна.

Зави покрай колоната на стълбището и се заизкачва нагоре, озъртайки се, но не видя да я преследват никакви плъхове. В коридора лампата не светеше и в мрака около лайсните на паркета се прокрадваха сенки.

Мег изкачи стъпалата по две наведнъж и стигна на втория етаж. Влезе в стаята си, взе изпод леглото пушката и зареди пет патрона в пълнителя.

Представи си плъховете от кухнята и осъзна, че може би щяха да и потрябват допълнителни амуниции. Държеше кутия с петдесет патрона в гардероба си, затова плъзна вратичката настрани и извика от уплаха, когато видя два големи бели плъха на пода на гардероба. Изкачиха се по обувките и и изчезнаха в една дупка в стената, движейки се прекалено бързо, че да стреля, дори и да се бе сетила.

Беше прибрала кутията патрони на пода в гардероба и плъховете я бяха намерили. Бяха надъвкали картонения капак и бяха извадили патроните един по един, скривайки ги някъде зад дупката в стената.

Бяха останали само четири патрона. Тя ги грабна и ги натъпка в джобовете на дънките си.

Ако плъховете бяха успели да откраднат всички патрони от кутията, дали най-накрая щяха да открият начин да измъкнат и последните пет от пълнителя на пушката, оставяйки Мег и детето и беззащитни? Точно колко умни бяха те?