Дийн Кунц - В капан

— Ами да, на гости определено не ни е дошъл Мики Маус. Имаме главна буква П и още по-главни Л, Ъ и Х. Най-добре е да извадя капаните.

Когато майка му се изправи пред вратата на мазето, Томи попита:

— Нали няма да ме оставиш тук сам?

— Миличък, просто ще взема капаните.

— Ама…, ами ако плъховете се появят, докато си долу?

— Няма. Те обичат да стоят на тъмно.

Момчето се изчерви, засрамено от страха си:

— А сам… с този крак… няма да мога да се махна, ако дойде при мен.

Мег го разбираше. Опита се да поразсее страха му:

— Няма да дойдат при теб, моряче. Плъховете се страхуват от нас повече, отколкото ние от тях.

Тя включи осветлението в мазето и слезе долу, оставяйки Томи с Дуфъс. Помещението се осветяваше от две прашни крушки. Мег намери два тежки капана на рафта: със стоманените си шипове бяха направо смъртоносни за плъховете и въобще не приличаха на капанчетата за мишки. Намери и отровната храна за плъхове и без да чуе или да види неканения гост, се качи горе при Томи и Дуфъс.

Момчето въздъхна с облекчение, когато майка му се появи:

— Има нещо странно в тези плъхове.

— Сигурно е само един — отвърна тя, докато поставяше капаните на плота край мивката. — Защо мислиш, че има нещо странно?

— Изплашили са Дуфъс. Нали си спомняш какъв беше, като се прибрахме. Сигурно пак те са го подплашили. А той не се стряска лесно, тогава какви ли са тези плъхове, дето така го притесняват?

— Не казвай плъхове в множествено число — поправи го Мег. — Най-вероятно е само един. Не разбирам какво го е прихванало този пес. Просто се държи глупаво. Спомняш ли си как обезумяваше от страх, като видеше прахосмукачката?

— Тогава беше кутренце.

— Не, страхуваше се, докато не стана почти на три — напомни му Мег и извади от хладилника малко телешко месо, за да го сложи като стръв в капаните.

Седнал край стола на малкия си господар, Дуфъс извъртя очи към Мег и тихо изскимтя.

Всъщност и тя като сина си бе притеснена от държанието на лабрадора, но ако си признаеше, само щеше да засили страховете на Томи.

След като напълни две чинии с отровната храна, тя сложи едната в рафта под мивката, а другата — в шкафа със солените бисквити. Остави разпилените солети както си бяха, надявайки се, че плъхът ще се върне за тях и ще попадне на отровата.

Заложи четири капана с примамката от телешко. Единият остана в шкафа под мивката. Вторият — в шкафа с бисквитите и чинията с отрова. Третият отиде в килера и последният — в мазето. Мег се върна в кухнята и каза на Томи:

— Нека да доизмия чиниите и тогава ще отидем в хола. Може да го хванем още тази вечер.

След десет минути Мег загаси лампите в кухнята с надеждата, че тъмнината ще подмами гризача и той ще се хване в капана, преди двамата с Томи да си легнат. Щяха да са по-спокойни, ако знаеха, че гадината е мъртва. Докато Мег палеше огъня в камината, Дуфъс се примъкна и се настани пред огнището. Томи пък седна в едно кресло, остави патериците си наблизо, подпря гипсирания си крак на една табуретка и зачете приключенския си роман. Мег пусна лека музика, програмира компактдисковото устройство и се отпусна в своето кресло с новата книга на Мери Хигинс Кларк. Вятърът виеше остро навън, но в хола беше топло и уютно. Половин час по-късно, когато Мег четеше книгата, откъм кухнята се чу силен трясък.

Дуфъс вдигна глава.

Томи погледна към Мег.

Последва още един трясък.

— Два — каза момчето. — Хванали сме два наведнъж.

Мег остави книгата и взе машата от камината, в случай че плячката трябваше да бъде довършена. Мразеше тази част от ловенето на плъхове.

Отиде в кухнята, включи осветлението и първо погледна в шкафа под мивката. Отровната храна не беше в чинийката. Телешкото също бе изчезнало от капана, стоманената рамка бе паднала, но плъх не се бе хванал. Капанът обаче не бе напълно празен. Под желязото имаше защипана петнайсетсантиметрова дървена клечка, сякаш някой нарочно я бе използвал, за да щракне капана и после да отмъкне стръвта, без да се нарани.

Не. Беше нелепо.

Мег вдигна капана от лавицата, за да го огледа по-отблизо. Пръчицата беше по-тъмна от едната страна, а от другата бе с естествения цвят на дърво — шперплат. Беше от шперплатовите задни стени на шкафовете, през които плъховете се бяха промъкнали.

Мег настръхна, но не искаше да повярва на плашещата възможност, която и хрумна.

В шкафа край хладилника храната от чинийката също липсваше. И вторият капан бе освободен. Още една пръчица шперплат. Стръвта липсваше.