Дийн Кунц - Непознати

Мигновената й реакция към снимката беше странна и можеше да бъде отхвърлена като плод на преумореното й съзнание. Но през последните два месеца тя се бе научила да обръща внимание на странните явления и да търси смисъл в тях, колкото и безсмислени да изглеждат.

Джинджър се вторачи в снимката на Корвези е надеждата, че ще освежи паметта си. Накрая, предчувствайки като ясновидка, че „Здрач във Вавилон“ ще промени по някакъв начин живота й, тя отвори книгата и започна да чете.

От университетската болница отец Стефан Висажик отиде в лабораторията на чикагската полиция. Макар че беше Коледа, работниците почистваха улиците от снега.

В полицейската лаборатория бяха дежурни само неколцина човека. Помещението се намираше в стара правителствена сграда и атмосферата в малките стаи напомняше на сложен лабиринт в египетска пирамида, заровена дълбоко под пясъците на пустинята.

Обикновено лаборантите не даваха информация на никого извън полицейската и съдебната система. Но половината полицаи в Чикаго бяха католици и отец Висажик имаше много приятели сред тях.

Посрещна го Мърфи Еймс, дебел мъж с плешива глава и мустаци като на морж. Двамата бяха разговаряли по телефона, преди Стефан да тръгне към университетската болница. Еймс беше сложил папка и няколко други неща на една от мраморните пейки.

— Никога не бих разкрил информация като тази, ако има вероятност от съдебен процес, отче. Но в случая и двамата извършители са мъртви и няма кой да бъде съден.

— Оценявам това, Еймс. И съм благодарен за времето и енергията, които изразходваш заради мен.

На лицето на Мърфи се изписа любопитство.

— Не разбирам защо се интересуваш от случая.

— И аз самият не съм наясно.

Стефан не бе разкрил целта си на по-висшите служители, които му бяха разрешили да посещава лабораторията и не смяташе да казва нищо и на Еймс. Ако споделеше мислите си с тях, те щяха да решат, че е откачил и нямаше да му съдействат.

— Донесох куршумите, които хирургът е извадил от тялото на Уинтън Толк. Ти каза, че се интересуваш предимно от тях — рече Еймс, намусен, че Стефан не желае да му се довери, отвори кафяв плик и изсипа двата къса олово на дланите си.

— Да — отговори Стефан и ги взе. — Предполагам, че вече сте ги претеглили. Разбрах, че такава е стандартната процедура. Тежат ли колкото трябва?

— Куршумите не са се разпръснали на парчета. Деформирани са, сякаш са се ударили в кост, но истинско чудо е, че са непокътнати.

— А дали не са имали фабричен дефект и не са били по-леки?

— Не. Куршумите са нормални. В това няма съмнение.

— Достатъчно големи, за да нанесат ужасни поражения — замислено отбеляза отец Висажик. — А оръжието?

Еймс отвори по-голям плик и извади револвера, с който бе прострелян Уинтън Толк.

— „Смит и Уесън“ с къса цев, калибър .38, „Чийф Спешъл“.

— Изследвахте ли го?

— Да. Стандартната процедура.

— И револверът нямаше никакви дефекти?

— Не. Оръжието е чудесно и напълно отговаря на обичайния висок стандарт на „Смит и Уесън“.

Отец Висажик пусна гилзите в малкия плик, откъдето Еймс ги бе извадил, и попита:

— А дали барутният заряд в патроните не е бил твърде малко?

— Странен въпрос. Предполагам, че се опитваш да разбереш защо куршумите не са нанесли по-големи поражения.

Стефан кимна, но не добави нищо повече.

— В револвера имаше ли неизразходвани патрони?

— Два. Плюс още няколко в джоба на якето на единия стрелец.

— Разрязахте ли някой от неизразходваните патрони, за да видите дали има достатъчно барут?

— Нямаше причина да го правим — отговори Мърфи Еймс.

— Възможно ли е да проверите сега?

— Да, но защо? Отче, за какво става дума, за Бога?

Стефан въздъхна.

— Знам, че се натрапвам, Еймс, и е мой дълг да се отплатя с обяснение за любезността ти. Но не мога да го направя. Още не. И свещениците, като лекарите и адвокатите, понякога трябва да уважават доверието и да пазят тайни. Но ако някога получа правото да разкрия причината за любопитството си, ти ще си първият, който ще разбере.

Еймс се вторачи в Стефан, който го погледна в очите. После Мърфи отвори друг плик. Там бяха неизползваните патрони от револвера на мъртвия стрелец.

— Чакай тук.

След двайсет минути Еймс се върна, носейки бял емайлиран лабораторен поднос, на който имаше два, срязани през средата патрона калибър .38 Спешъл. Той посочи фрагментите и обясни:

— Няма фабричен дефект. Всичко с този патрон е наред. Както виждаш, има достатъчно нитроцелулоза — силно запалителната смес, която се възпламенява от искрата, експлодира и изстрелва патрона от гнездото му. За да бъда сигурен, срязах още един патрон. И с него всичко е наред. Няма дефекти. Стрелецът е използвал добре направени, надеждни амуниции „Ремингтън“. Полицаят Толк е страхотен късметлия, отче.