Дийн Кунц - Непознати

— Много бих искала да се запозная с него — каза Райнела и лицето й засия.

— Той ми спаси живота — рече Уинтън. — Постъпи безразсъдно смело. Не трябваше да го прави, но се радвам, че го стори.

— Господин Кронин е влязъл в магазина за сандвичи, без да знае дали всички стрелци са живи и рискувайки да го застрелят — добави Райнела.

— Намесата в такава ситуация е строго забранена от полицейски правилник — продължи Уинтън. — Аз щях да действам по правилата, ако бях от хората навън. Не мога да одобря стореното от Брендън, но му дължа живота си, защото го направи.

— Изумително — възкликна отец Висажик, сякаш за пръв път чуваше за смелостта на Брендън. Всъщност вчера той надълго и нашироко бе разговарял с шефа на Уинтън Толк, който му беше стар приятел, и похвали Брендън за куража, и го прокле за глупостта му. — Винаги съм знаел, че може да се разчита на Брендън. Оказа ли ви и първа помощ?

— Може би. Не знам. Спомням си, че дойдох в съзнание… и той беше до мен… викаше името ми… Но всичко беше като в мъгла.

— Истинско чудо е, че Уинтън е оцелял — с треперещ глас каза Райнела.

— Престани, скъпа. Наистина съм жив и само това има значение — рече Уинтън, сетне погледна Стефан и добави: — Всички са изумени как е възможно да изгубя толкова много кръв и да оцелея.

— Брендън сложи ли ви турникет?

Полицаят се намръщи.

— Не знам. Вече ви казах, че съзнанието ми беше замъглено.

Отец Висажик се поколеба, питайки се как да разбере онова, което искаше, без да разкрива необикновената вероятност, станала причина за посещението му.

— Знам, че не сте наясно какво се е случило, но… забелязахте ли нещо особено в… ръцете на Брендън?

— Особено? Какво искате да кажете?

— Той ви докосна, нали?

— Разбира се. Предполагам, че е проверявал пулса ми… и после е искал да установи откъде е кървенето.

— Почувствахте ли… нещо странно, когато той ви докосна? — внимателно попита отец Висажик, раздразнен от потребността да бъде неясен.

— Боя се, че не следвам мисълта ви, отче.

Стефан поклати глава.

— Няма значение. Най-важното е, че сте добре. — Отец Висажик погледна часовника си и се престори на изненадан. — О, Боже, закъснявам.

Преди Уинтън и Райнела да успеят да кажат нещо, той грабна шапката си, пожела им весели празници и бързо излезе, оставяйки ги несъмнено озадачени от държанието му.

Когато вървеше, отец Висажик приличаше на военен. Едрото му тяло и самоувереното, агресивно поведение съвсем не бяха присъщи за свещеник. А когато бързаше, беше същински танк.

Стефан хукна по коридора, блъсна тежките люлеещи се врати и влезе в интензивното отделение, където само до преди час бе лежал тежко раненият полицай. Той искаше да разговаря с дежурния лекар, доктор Ройс Олбрайт. С надеждата, че Господ ще му прости няколкото дребни, съшити с бели конци лъжи, изречени в името на справедлива кауза, Стефан се представи като свещеник на семейство Толк и намекна, че госпожа Толк го е изпратила, за да научи истината за състоянието на съпруга й, за което още не е съвсем наясно.

Доктор Ройс Олбрайт приличаше на Джери Лий Луис и имаше плътен, боботещ глас като на Хенри Кисинджър. Това отначало смути отец Висажик, но лекарят изрази готовност да отговори на въпросите му, защото явно проявяваше интерес към случая.

— Може да уверите госпожа Толк, че почти няма опасност от влошаване на състоянието му. Съпругът й се възстановява изключително бързо. Прострелян е два пъти в гърдите с патрони калибър .38 мм. До вчера никой тук не би повярвал, че човек може да бъде прострелян два пъти в гърдите с револвер с голям калибър и само след двайсет и четири часа да бъде изписан от интензивното отделение! Господин Толк има невероятен късмет.

— Тогава куршумите не са улучили сърцето и другите жизненоважни органи?

— Не само това, но и не са причинили поражения на никоя главна вена или артерия. Куршумът трийсет и осми калибър е много мощен, отче, и обикновено разкъсва жертвата. При Толк са засегнати една главна артерия и вена, но не са прекъснати. Наистина голям късмет.

— Тогава, предполагам, че някоя кост е спряла куршумите.

— Костите са ги отклонили, но не са ги спрели. И двата куршума бяха намерени в меката тъкан. И това също е изумително. Няма счупени кости, нито дори малка фрактура. Невероятен късмет.

Отец Висажик кимна.

— А дали куршумите не са били дефектни и не са имали твърде малко олово? Това би обяснило леките поражения.