Дийн Кунц - Непознати

Политическият срив щеше да бъде само малка част от катастрофата. ГИПК — мозъчен тръст, състоящ се от физици, биолози, антрополози, социолози, теолози, икономисти и други учени — бе обмислил задълбочено такава криза, години преди да възникне ситуацията в Невада. ГИПК бяха написали строго секретен доклад от хиляда двеста и двайсет страници за изводите си. Документът представляваше обезпокоително четиво. Лийланд го знаеше наизуст, защото беше представителят на военните в ГИПК и бе помогнал в написването на няколко мнения и заключителния текст. Членовете на ГИПК бяха единодушни, че светът никога вече няма да бъде същият, ако се случи такова събитие. Всички общества и култури щяха драстично да се променят, а смъртните случаи през първите две години щяха да наброяват милиони.

Лейтенант Хорнър, който караше военната кола, удари спирачки на пет-шест метра от гигантските противобомбени врати, вградени в стръмния склон на хълма. Той не изчака огромните бариери да се вдигнат, защото не отиваше направо в Тъндър Хил. Хорнър зави надясно и влезе в малък паркинг, където имаше три микробуса, четири джипа, един ландроувър и още няколко превозни средства.

Двойните противобомбени врати бяха високи три, широки два метра и половина и толкова дебели, че се отваряха бавно и издавайки грохот, който се чуваше на километър и половина и се усещаше във въздуха и в земята поне на половината от това разстояние. Когато пред тях спреше камион, натоварен с амуниции, оръжия или припаси, вратите се отместваха за пет минути. Отварянето им за един-единствен човек беше немислимо, затова на десетина метра вдясно от главния вход имаше малка врата.

Нямаше по-добро подземие от Тъндър Хил, където да бъде скрита тайната от шести юли. Военният склад беше непревземаема крепост.

Фолкърк и лейтенант Хорнър забързаха към малката стоманена врата, която имаше електронна ключалка, отваряща се само ако се наберяха правилните четири цифри. Кодът се сменяше на всеки две седмици и посветените трябваше да го запаметят. Лийланд натисна кода и вратата се плъзна встрани.

Двамата влязоха в ярко осветен, бетонен тунел, дълъг четири метра и с диаметър три метра. Проходът завиваше наляво. В дъното имаше друга врата, която се отваряше, едва когато първата се затвореше. Фолкърк докосна копчето на топлинния сензор до входа на тунела и външната врата се затвори зад него и лейтенант Хорнър.

В същия миг се включиха две видеокамери, монтирани на тавана в двата противоположни края на тунела. Камерите проследиха двамата мъже, които се приближиха до вътрешната врата.

Полковникът и лейтенантът не бяха следени от човешки очи, защото системата действаше изцяло с помощта на компютъра „Бдителност“ като предпазна мярка срещу вероятността предател в Тъндър Хил да отвори базата на вражески сили. „Бдителност“ не беше свързан с главния компютър, нито с външния свят, затова беше неуязвим за саботьори, които биха поискали да поемат контрола над склада с помощта на модем или на други електронни устройства.

Пазачът по периметъра на оградата бе уведомил „Бдителност“, че полковник Лийланд Фолкърк и лейтенант Томас Хорнър ще дойдат. И сега, докато те се приближаваха към вътрешната врата под зоркия поглед на обективите на двете видеокамери, компютърът бързо сравни лицата им със запаметените в базата данни холографични образи. Беше невъзможно да излъжеш „Бдителност“ с грим или прилика с вече одобрен посетител. Ако Фолкърк или Хорнър бяха неканени гости, „Бдителност“ щеше да вдигне тревога и в същото време да напълни входния тунел с упойващ газ.

На стената до вратата беше монтирано квадратно стъкло с размери трийсет на трийсет сантиметра. Лийланд вдигна дясната си ръка, после се поколеба и долепи до него дланта на лявата. Стъклото светна и се чу приглушено бръмчене. „Бдителност“ сканира отпечатъците му и ги сравни с онези във файловете си.

— Все едно влизаме в рая — подхвърли Хорнър.

— Тук се влиза още по-трудно — отговори Фолкърк.

Светлината зад млечнобялото стъкло угасна и Лийланд махна ръката си. Вътрешната врата се отвори.

Двамата влязоха в огромен, създаден от природата тунел, модернизиран от човешки ръце. Скалният свод чезнеше в мрака. Лампите бяха окачени на метално скеле и създаваха илюзията, че таванът е само на шест-седем метра. Тунелът беше широк осемнайсет метра и водеше сто и двайсет метра навътре в планината. Тук-там скалните стени бяха запазили естествените си контури, но другаде носеха отпечатъка на взривове с динамит, пневматични чукове и други инструменти, използвани за разширяване на по-тесните участъци. По бетонния под можеха да минават камиони, които разтоварваха стоката си пред огромните асансьори в дълбините на подземния склад.