Дийн Кунц - Непознати

— Това означава, че изтичането на токсини не е инцидент. Всъщност може би изобщо не е имало изтичане, нито химично или биологично заразяване. Тогава защо, по дяволите, са били в защитни облекла?

Доминик се отчая от сложния лабиринт на загадката, който се заплиташе още повече. Той изпита непреодолимо желание да накъса вестниците, сякаш така щеше да раздроби лъжите на военните и някъде сред конфетите да намери истината.

— Единствената причина, поради която военните са извикали ротата на ОСРВК, за да подсилят карантината, е била, защото хората, патрулиращи в зоната, са видели нещо свръхсекретно. Военните не са имали доверие на обикновените войници, без право на достъп до секретна информация, и затова са използвали екипа на ОСРВК — каза Джинджър.

— Имали са им доверие, че ще си държат устата затворени.

— Да. Но ако е било само изтичане на токсини, хората на ОСРВК не са били необходими. Какво биха видели, освен може би преобърната цистерна и пробит контейнер, от който изтича газ или течност?

Двамата отново насочиха вниманието си към вестниците пред тях и намериха още информация. Военните явно бяха получили предупреждение, че в онази гореща юлски нощ в западната част на Елко Каунти е възникнал някакъв необикновен и зрелищен проблем. Доминик и Джинджър ясно си спомниха, че половин час преди да настъпи пълен мрак грил „Спокойствие“ се бе изпълнил със странен шум и бе разтърсен от вибрации. Слънцето залязваше късно, затова неприятностите трябва да бяха започнали около осем и петнайсет вечерта. Спомените им се губеха след този момент. Освен това в една от статиите в „Сентинел“ пишеше, че барикадите на магистралата са издигнати в осем.

— Искаш да кажеш, че военните са затворили магистралата пет-десет минути, преди да стане инцидентът с изтичането на токсини? — попита Джинджър.

— Да. Освен ако не грешим за часа на залеза.

Те прегледаха рубриката за времето на шести юли. Очакваха се горещини с температура трийсет и четири градуса. Влажност — между двайсет и двайсет и пет процента. Ясно небе. Слаб вятър. А слънцето залязваше в седем трийсет и една минута.

— По тези места здрачът продължава само петнайсетина минути — отбеляза Доминик. — Смятам, че в седем четирийсет и пет вече е било тъмно. Дори да грешим, ако мислим, че неприятностите са започнали половин час или петнайсет минути след падането на мрака, военните пак са издигнали барикадите преди това.

— Оказва се, че са знаели какво ще стане.

— Но не са могли да го предотвратят.

— Това означава, че е било някакъв процес, поредица от събития, които те са започнали и не са били в състояние да контролират.

— Може би. А може би не. Възможно е военните да не са били виновни за случилото се. Докато не научим повече, няма смисъл да си губим времето в догадки.

Джинджър прелисти броя от единайсети юни и ахна от изненада, като видя снимка на мъж във военна униформа. Макар че през изминалата нощ полковник Лийланд Фолкърк не се бе появил в сънищата им, двамата го познаха веднага, защото Ърни и Нед го бяха описали много добре. Черни коси, прошарени на слепоочията, странни, сякаш прозрачни очи, нос като човка, тънки устни и четвъртито, грубо изсечено лице.

Под снимката пишеше:

Полковник Лийланд Фолкърк, командир на екипа на ОСРВК, охраняващ поставената под карантина зона, е трудно достъпна фигура за репортерите. Грег Лунд, фотографът на „Сентинел“, единствен успя да го заснеме. Сварен неподготвен, полковник Фолкърк много се ядоса, че го снимат. На всички въпроси той отговори със стандартното: „Нямам какво да кажа.“

Доминик би се засмял на иронията в думите му, но надменното изражение на Фолкърк смрази кръвта му. Корвези мигновено позна лицето му, но не само от описанията на Ърни и Нед, а защото го бе виждал и преди, по миналото лято. Нещо повече, жестокостта в ястребовото изражение и в хищническите очи беше изумителна. Беше ясно, че този човек винаги получава каквото иска. Перспективата да попаднат в ръцете му, беше ужасяваща.

— Какви зли очи — каза Джинджър.

Доминик не можеше да откъсне поглед от снимката.

— Да.

Четвъртитото, грубо изсеченото лице и студените, светлосиви очи на полковник Фолкърк бяха толкова поразителни, че сякаш бяха живи и отвръщаха на изпитателните погледи на Доминик и Джинджър.

Докато Доминик и Джинджър разглеждаха броевете на „Сентинел“, Ърни и Фей Блок се опитваха да се свържат по телефона с хората, които се бяха регистрирали в мотела на шести юли по миналото лято.