Дийн Кунц - Непознати

Те се вторачиха един в друг. Всеки очакваше някой да предложи обяснение, което да свърже биологичното заразяване с онези паранормални явления, но никой нямаше отговор.

На по-малко от петстотин километра западно от „Спокойствие“, в друг мотел в Рино, Брендън Кронин си бе легнал и бе угасил лампите.

Но сънят не идваше. След като пристигна в мотела и вечеря, той говори по телефона с отец Висажик, който му каза за обаждането на Доминик Корвези. Брендън се развълнува от новината, че не е единственият, въвлечен в тази мистерия. И мисълта за предстоящата среща с другите не му позволяваше да заспи.

Той лежа буден около час. Мислите му се върнаха към странното сияние, което преди две нощи бе изпълнило стаята му в пасторското жилище, когато неочаквано явлението се повтори. Този път нямаше видим източник на светлина. Блясъкът беше над Брендън и от всички страни, сякаш молекулите на въздуха бяха придобили способността да светят. Светлината беше бледа и млечнобяла като на луната и с всяка изминала секунда ставаше по-ярка.

Сиянието се различаваше от успокояващата златиста светлина, която се явяваше в повтарящия се сън и като преди две нощи, и го изпълни с противоречиви чувства — ужас и възторг, страх и трескаво вълнение.

Млечнобялата светлина стана кървавочервена.

„Тя е в мен — помисли Брендън, питайки се какво означава това. — В мен.“ Мисълта отекна в съзнанието му и изведнъж кръвта му се смрази от страх.

Сърцето му биеше толкова силно, че сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Той се вцепени. Кръговете се появиха на дланите му. Пулсираха.

Сутринта всички се събраха на закуска в кухнята на Ърни и Фей и Доминик научи, че изминалата нощ е била изпитание за повечето от тях.

— Като действаме заедно, за да стигнем до истината, ние упражняваме постоянен натиск върху блокажа на паметта, който са ни имплантирали — каза той. — И бариерата започва да се руши по-бързо.

През нощта Доминик, Джинджър, Ърни и Нед бяха сънували изключително образни кошмари, които много си приличаха и несъмнено бяха фрагменти от забравените спомени. Беше им се присънило, че са завързани с ремъци за леглата в мотела и за тях се грижат хора в защитно облекло. Но сънят на Санди беше приятен, макар че му липсваше яснотата и детайлността на кошмарите на другите. Фей беше единствената, която не бе сънувала нищо.

Нед беше много обезпокоен от кошмара си и заяви, че двамата със Санди временно ще се преместят от караваната край Беоуейв в стая в мотел „Спокойствие“.

— Събудих се посред нощ и дълго не можах да заспя. И докато лежах, започнах да мисля колко сме самотни в караваната. Наоколо има само дива пустош… Може би онзи полковник Фолкърк ще реши да ни убие, както отначало е смятал да направи. И ако дойде, не искам двамата със Санди да бъдем сами там.

Доминик изпита съчувствие към него, защото онези мрачни и образни кошмари бяха нещо ново за Нед. През последните няколко седмици Доминик, Джинджър и Ърни се бяха научили да се справят до известна степен с ужасните сънища, но Нед още беше беззащитен и силно потресен.

Но, разбира се, той имаше право да се страхува от Фолкърк. Колкото повече се приближаваха до разкриването на конспирацията и разбулването на истината, толкова по-голяма беше вероятността да станат жертви на нападение. Но Доминик не смяташе, че полковникът ще пристъпи към действие, докато всички потърпевши не се съберат в мотел „Спокойствие“. И тогава трябваше да бъдат подготвени за неприятности.

Нед Сарвър побутваше храната в чинията си и разказваше за виденията, обезпокоили съня му. Отначало той бе сънувал, че е държан в плен от мъже в защитно облекло. Но после те се появили в лабораторни престилки и във военни униформи — доказателство, че опасността от биологично заразяване е преминала. Единият от униформените мъже бил полковник Фолкърк и Нед го описа подробно — около петдесетгодишен, с черни коси, прошарени на слепоочията, светлосиви очи, досущ кръгове от лъскава стомана, нос като човка и тънки устни.

Ърни потвърди, че това е човекът, който се е появил и в неговия кошмар. Изумителното съвпадение показваше, че образът на Фолкърк не е плод на въображението, а спомен за реален човек, когото Ърни и Нед са видели по миналото лято.

— И в моя кошмар друг военен се обърна към Фолкърк на малкото му име — добави Ърни. — Лийланд. Полковник Лийланд Фолкърк.

— Вероятно базата му е в „Шенкфийлд“ — каза Джинджър.