Дийн Кунц - Непознати

Стефан кимна.

— Точно така. Някой, запознат с процеса на удостоверяване на истинността. Имам предвид монсиньор Джани от отдела за връзки с обществеността в епархията. Той има богат опит.

Брендън не искаше да разочарова пастора, но бе твърдо решен да действа сам.

— Тук не става дума за Божие посещение, затова монсиньор Джани не е необходим. В случая източникът не е религиозен.

— Кой е казал, че Господ не е деликатен? — попита отец Висажик. Усмивката му показваше, че очаква да спечели спора.

— Тези неща може да са психични явления.

— Ами! Глупости. Психичните явления са жалки обяснения на невярващи, които са видели Божията ръка в действие. Изследвай задълбочено случилото се, Брендън, отвори сърцето си за значението му и ще прозреш истината. Господ те вика да се върнеш в лоното Му. И мисля, че всичко това води към Божие посещение.

— Но ако е така, защо не стане тук? Защо е необходимо да ходя чак в Невада?

— Вероятно това е изпитание дали ще се вслушаш в Божията воля и дали имаш желание отново да повярваш. Ако стремежът ти е достатъчно силен, ти ще нарушиш покоя си, като предприемеш това дълго пътуване и като награда ще видиш нещо, което отново ще те накара да повярваш в Бога.

— Но защо Невада, а не например Флорида, Тексас или Истанбул?

— Само Господ знае.

— Но защо Господ ще полага толкова много усилия, за да покори отново сърцето на един загубил вярата си свещеник?

— За Него, който е сътворил земята и звездите, това е нищо. И едно сърце е важно за Него колкото милион сърца.

— Тогава защо преди всичко Господ допусна да загубя вярата си?

— Може би загубването и възвръщането на вярата е процес на закаляване. Може да си подложен на това изпитание, защото Господ иска да станеш по-силен.

Брендън се усмихна и възхитено поклати глава.

— За всичко имаш готов отговор, отче.

Стефан самодоволно се облегна назад.

Брендън знаеше за репутацията на отец Висажик като спасител на объркани свещеници и много добре съзнаваше, че пасторът няма да се откаже лесно. Но Кронин бе твърдо решил да отиде сам в Невада.

Стефан го наблюдаваше с видима обич и желязна решителност и нетърпеливо чакаше друг аргумент, който светкавично да обори.

Брендън въздъхна. Вечерта щеше да бъде дълга.

Уплашен и объркан, Доминик Корвези избяга от грил „Спокойствие“ и отиде в рецепцията на мотела. Там попадна на семейна разпра, но бързо разбра, че става дума за нещо по-странно.

В средата на стаята стоеше мъж с жълто-кафяв панталон и кафяв пуловер. Беше само няколко сантиметра по-висок от Доминик, но много по-едър. Късо подстриганите му прошарени коси и бръчките на лицето показваха, че е на петдесет и няколко години, макар че силното му тяло изглеждаше младежко.

Едрият мъж трепереше, сякаш беше ядосан. До него стоеше жена, която го гледаше със странно и настойчиво изражение. Тя беше русокоса с ясни, сини очи и по-млада от него, макар че беше трудно да се определи възрастта й. Бледото лице на мъжа блестеше от пот. Доминик прекрачи прага и разбра, че е сбъркал. Мъжът не беше ядосан, а ужасен.

— Успокой се — каза жената. — Опитай се да контролираш дишането си.

Едрият мъж дишаше учестено. Главата му беше наведена, а раменете — прегърбени. Той се бе втренчил в пода и дишаше неравномерно — признак на нарастваща паника.

— Дишай бавно и дълбоко — продължи жената. — Спомни си какво те учеше доктор Фонтлейн. И когато се успокоиш, ще излезем на разходка.

— Не! — каза едрият мъж и поклати глава.

— Ще излезем — настоя жената и сложи ръка на рамото му, за да го окуражи. — Ще отидем на разходка, Ърни, и ще видиш, че мракът тук е същият като в Милуоки.

Ърни. Кръвта на Доминик се смрази. Мигновено си спомни за четирите плаката на луната в хола на Зебедая Ломак в Рино, на които бяха написани имена.

Жената го погледна и Доминик каза:

— Бих желал стая.

— Нямаме свободни места.

— На вратата пише, че имате.

— Добре. Но не сега. Моля ви. Не сега. Отидете да вечеряте или правете нещо друго и елате пак след половин час. Моля ви.

В същия миг Ърни забеляза Доминик, вдигна глава и от гърдите му се изтръгна вопъл на страх и отчаяние.

— Вратата. Затворете я, преди да е влязъл мракът!

— Не, не, не — възрази жената. Тонът й беше категоричен, но същевременно изпълнен със състрадание. — Няма да влезе. Мракът няма да ти стори нищо лошо, Ърни.

— Мракът влиза — окаяно настоя той.