Дийн Кунц - Непознати

— Някои хора нямат чувство за отговорност. — Джорджа видя, че Пепър присви очи, но преди проститутката да каже нещо, побърза да добави: — Да разбирам ли, че Алън ви е бил сводник?

Пепър се намръщи.

— Вижте какво, не се нуждая от сводник. На курвите им трябват сводници. Аз не съм курва. Курвите правят свирки за петдесет долара, чукат по десетина мъже на ден, цял живот страдат от венерически болести и накрая завършват разорени. Аз не съм такава, сестро. Аз съм компаньонка на заможни джентълмени. Името ми е в списъците на одобрените компаньонки в най-луксозните хотели и миналата година изкарах двеста хиляди долара. Какво ще кажете? Направила съм инвестиции. Курвите нямат инвестиции, мила. Алън не ми беше сводник, а мениджър. Управляваше финансите ми. И парите на две мои приятелки. Аз го уредих да се занимава с това, защото преди да започне да става странен, Алън беше най-добрият.

Изумена от самозаблудата на тази жена, Джорджа попита:

— И Алън получаваше хонорар за мениджърските си услуги?

— Не. Това беше едно от най-хубавите неща в споразумението ни с него. Той още беше крупие и така си изкарваше парите. Единственото, което искаше за труда си, беше безплатно чукане. Не познавам мъж, който се нуждае от толкова много секс. Алън беше ненаситен. Всъщност през последните два месеца той беше обсебен от страст. И с вас ли беше така, скъпа?

Отвратена от внезапното интимничене, Джорджа се опита да я накара да млъкне, но Пепър не искаше да си затвори устата.

— През последните няколко седмици Алън беше постоянно възбуден и аз се замислих дали да не го разкарам. В манията му имаше нещо ненормално. Правеше го отново и отново, докато вече не можеше да го вдигне, после ме караше да гледам порнофилми.

Джорджа изведнъж се ядоса, че Алън я бе посочил за изпълнител на завещанието му, принуждавайки я да стане свидетел на моралното падение през последната година от живота му. Ядоса се и защото трябваше да намери начин да обясни смъртта му на Марси, която и без това имаше психични проблеми. Но Джорджа не можеше да се ядосва на Пепър Карафийлд. Само беше отвратена, защото дори Алън заслужаваше малко тъга и уважение от страна на любовницата, с която бе живял. Но Пепър не се трогваше от нищо.

Вратите на асансьора се отвориха и от кабината излязоха униформени полицаи и служители на моргата, които бутаха количка с труп, сложен в непрозрачен найлонов чувал.

Джорджа и Пепър станаха.

Един от детективите се приближи до Пепър и й зададе няколко последни въпроса.

Никой не попита нищо Джорджа, която изведнъж се вцепени и се втренчи в чувала, където беше бившият й съпруг.

Служителите на моргата продължиха да бутат количката. Колелата скърцаха.

Джорджа не откъсваше очи от трупа.

Още не изпитваше скръб, но я обзе силна вълна на меланхолия и дълбока тъга заради всички онези неща, които можеше да бъдат съвсем различни.

— Да се качим горе — предложи Пепър.

Тя настоя да опише необикновения сексуален глад на Алън. През последните два месеца сексът явно го беше обсебил.

Джорджа не искаше да слуша това, но да накара проститутката да млъкне, беше по-трудно, отколкото да издържи на бръщолевенето й.

През последните седмици дните на Алън били посветени на преследване на еротични наслади, макар че този факт прозвуча по-скоро като трескаво отчаяние, отколкото като удоволствие. Той си взимал отпуск, за да прекарва дълги и лудешки часове в леглото с Пепър или с другите две проститутки, за чиито „кариери“ се грижел, и нямало поза и перверзия, която да не е изпробвал. Алън започнал да се интересува от възбуждащи средства, уреди и дрехи, пръстени за пенис, обувки с шпори, вибратори, мехлеми, съдържащи кокаин, белезници…

На Джорджа й се догади.

— Моля ви, престанете. Какъв е смисълът? Човекът е мъртъв, за Бога.

Пепър сви рамене.

— Мислех, че ще искате да знаете. Той хвърляше много пари за… тази обсебеност от секса. След като сте изпълнител на завещанието, смятах, че ще искате да знаете.

Джорджа седна на тъмносиньото кожено кресло до лакираната черна маса и набързо прегледа завещанието на Алън Артър Рукоф на светлината на модерната лампа от лъскава стомана с формата на конус. Най-изненадващото беше, че Алън бе завещал всичко, което притежаваше, на Марси, чието бащинство беше готов да отрече.

Пепър се настани на черен лакиран стол с бяла тапицерия, поставен до остъклената стена.

— Не мисля, че е оставил много пари. Той харчеше без задръжки. Но има кола и бижута.