Дийн Кунц - Фалшива памет

Десертите бяха по три долара парчето, но касиерката се зарадва, че се отървава от тях и му ги даде само за осемнайсет долара всичките. Психиатърът се върна в шевролета си по-въодушевен, отколкото можеше да си представи, че ще бъде само преди няколко минути.

Той се настани така, че да се наслаждава на ясна гледка на входа на паркинга и на вратата на „Зелени акри“. Явно изгаряше от нетърпение да се натъпче с фураж и помия.

Пълзейки внимателно зад нея на недискретно разстояние и бълвайки син пушек, старият пикап влезе в паркинга и спря близо до колата на Ариман. Но едва ли Скийт и приятелят му щяха да го видят.

Те изчакаха няколко минути, очевидно обсъждайки възможностите за избор, после изчервяващият се слезе от пикапа, протегна се и влезе в ресторанта, оставяйки Скийт сам.

Вероятно мислеха, че Дженифър е дошла тук за романтична среща насаме с Ариман на купа вдигаща пара каша от трици.

Психиатърът обмисли идеята да се приближи до пикапа, да отвори вратата и да се опита да получи достъп до подсъзнанието на Скийт, произнасяйки името доктор Йен Ло. Ако това подействаше, Ариман можеше да успее да го вкара в шевролета си и да замине, преди другият мъж да се е върнал.

Но програмата на Скийт невинаги работеше както трябва, защото съзнанието му бе увредено от наркотиците. И ако срещата не минеше гладко, кръглоликият му партньор можеше да залови психиатъра на местопрестъплението.

Ариман не можеше и да се приближи до пикапа и да застреля Скийт, защото идваше време за вечеря и от „Зелени акри“ излизаха и влизаха все повече хора.

Настроението на Ариман се повишаваше с всяка изминала минута. Той се надяваше, че преди да мръкне, ще има удобна възможност да застреля и двамата. Психиатърът възнамеряваше да използва и десетте патрона в пълнителя, независимо дали беше необходимо или не, защото така щеше да бъде по-забавно.

Облаците се разкъсваха и на небето се появяваха звезди. И това достави удоволствие на Ариман. Той харесваше звездите. Някога искаше да стане астронавт.

Ариман ядеше трети шоколадов десерт, когато видя нещо, което заплаши да развали чудесното му настроение. Красив бял ролс-ройс с тъмни стъкла и лъскави джанти от титан. Психиатъра се изуми, че някой достатъчно богат, за да притежава такава кола, може да вечеря в „Зелени акри“, освен ако не са опрели пистолет в главата му.

Тази култура наистина западаше. Вилнеещият капитализъм бе пръснал богатства толкова нашироко, че дори дъвчещите корени и трева парвенюта можеха да карат скъпи коли, за да вечерят във вегетариански ресторант.

Ариман отмести поглед от красивия бял ролс-ройс и се закле повече да не го вижда. За да прогони потискащата гледка, той включи двигателя, пусна касета и се съсредоточи върху шоколадовия десерт.

Марти се намираше сред руините на отдавна запустяло селище.

На юг имаше полуразрушени кирпичени стени. Входовете водеха към помещения без покриви, пълни с боклуци и през лятото обитавани от тарантули и скорпиони.

На изток фаровете на беемвето осветяваха високи каменни комини, издигащи се от скалните образувания — вероятно древни фурни или огнища.

На север се виждаха ниски, извити зидове.

Кевин може би се промъкваше между руините и се приближаваше към Марти. Тя трябваше да се скрие някъде, но се страхуваше да се дебнат взаимно на това странно и древно място.

Марти се наведе, забърза към колата и се сви до задната гума от страната на шофьора.

Задната врата беше отворена. Лампата на тавана хвърляше слаба светлина.

Марти легна по корем и погледна под беемвето. Кевин не беше там.

Тя приклекна и разгледа картечния пистолет на светлината от купето на колата. Съдейки по броя на патроните, Марти стигна до извода, че картечния пистолет е автоматичен, но нямаше голямо доверие на способността си да контролира такова мощно оръжие.

Ръцете й бяха студени. Пръстите й се вцепеняваха.

Тя затвори задната врата, облегна се на нея и се втренчи в Закари. Той продължаваше да лежи неподвижно по лице на земята. Ако се преструваше, че е в безсъзнание, този тип беше необикновено търпелив.

Преди да се съсредоточи върху Кевин, тя трябваше да знае дали Закари още представлява заплаха.

Марти се поколеба за миг, после смело се приближи до него и допря дулото на картечния пистолет във врата му.

Той не помръдна.

Тя дръпна яката на скиорското му яке и притисна пръсти до гърлото му, търсейки пулса на сънната му артерия. Нищо.