Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Понякога нещата придобиват обрат, който не е никак забавен.

Долу в ниското, на около километър и половина от хълма, на който стоях, върху земята на племето ме чакаше спа комплекс „Панаминт“. Някога той беше лъскав, облян целия в неон като повечето туристически обекти от неговия ранг, но дните на славата му бяха отминали.

Шестнайсететажният хотел можеше спокойно да мине за затвор-небостъргач. Преди пет години издържа земетресението и се отърва само с леки напуквания, но не устоя на последвалия пожар. Повечето прозорци се бяха изпочупили от трусовете или се бяха напукали от огъня. По стените бяха останали черни димни следи.

Двуетажното казино, обгърнало кулата от три страни, се беше срутило в единия ъгъл. Фасадата беше направена от черен бетон и изписана с мистични индиански символи, много, от които не бяха автентични, а съвременни интерпретации на индианския спиритуализъм, видян през погледа на холивудските дизайнери на декори. Тя почти се беше откъснала от останалата част от сградата и се беше срутила на паркинга. Няколко смачкани коли бяха останали под руините.

Тъй като се опасявах, че някой съгледвач с бинокъл може да наблюдава подходите към хотела и казиното, аз слязох от върха, надявайки се, че никой не ме е забелязал.

Само дни след катастрофата, сполетяла комплекса, мнозина предричаха, че предвид добрите бизнесперспективи до една година мястото ще бъде застроено отново. Четири години по-късно още дори не беше започнало разрушаването на старата овъглена сграда.

Фирмата, строила обекта, бе обвинена, че е спестявала от разходите, вложила е недоброкачествени материали, което е отслабило конструкцията. Местните инспектори от строителния надзор пък се обвиняваха, че са взимали подкупи. Те на свой ред обвиниха в корупция общинските власти.

Разрази се буря от взаимни обвинения, законни и фриволни съдебни дела, нападки между агенции за връзки с обществеността. В резултат фалираха няколко фирми, двама души се самоубиха, няколко се разведоха, а един от участниците в епопеята дори си направи операция за смяна на пола.

По-голямата част от панаминтите, които бяха забогатели, бяха обрани до шушка от адвокатите или още кървяха, като плащаха неустойки и хонорари. Тези, които никога не можаха да се докоснат до охолството, но за сметка на това бяха станали страстни комарджии, бяха поставени в неудобното положение да пътуват по-далеч, за да профукат и малкото, което им е останало.

В момента половината от съдебните искове чакат окончателното становище на съда и никой не знае дали комплексът ще се издигне от пепелта като феникс. Дори правото — а някои биха го определили като задължение — да се изчистят с булдозер останките беше суспендирано от съдията в очакване на съдбоносното решение, което трябваше да вземе апелативният съд.

За да не се движа по гребена на хълма, аз вървях на юг, докато скалистият склон не премина в долина.

Многобройни хълмове образуват полумесец на запад, юг и изток около равнината, на която се намира опустошеният комплекс. Полята и магистралата, по която денонощно преминават превозни средства, са на север. Сред тези хълмове аз се промъкнах през няколко тесни прохода, накрая те се разшириха в засъхнало речно дъно, което продължи да се вие като змия на изток.

Ако похитителите на Дани се бяха настанили на някой от високите етажи на хотела, за мен беше по-добре да се доближа оттам, откъдето не ме очакваха. Исках да се промъкна максимално близо, преди да изляза на откритото.

Откъде безименната жена знаеше, че ще ги проследя, откъде беше сигурна, че психическият магнетизъм ще ме подтикне да вървя след тях, защо искаше да ги проследя? На нито един от тези въпроси нямах убедителен отговор. Логиката обаче ме накара да се усъмня, че Дани е споделил с нея тайната на моята дарба.

Тайнственият разговор с нея, подигравателният й тон сякаш целяха да изтръгнат признание от мен. Тя искаше да потвърди факти, които вече знаеше.

Преди година майката на Дани умря от рак. Като негов най-близък приятел аз споделях тъгата му до моята собствена загуба през август. Той нямаше много приятели, физическите ограничения, външният му вид и острият му език значително намаляваха възможностите му за социална интеграция. Когато се затворих в себе си и се отдадох изцяло на мъката си, а после и на описанието на събитията през август, аз престанах да го утешавам.

В края на краищата той можеше да се опре на рамото на втория си баща. Но доктор Джесъп също тъгуваше и тъй като беше амбициозен мъж, вероятно се беше опитал да намери утеха в работата си.