Дийн Кунц - Брат Од

— Въпреки това съм готов да заложа доста солидна сума, че произхождаме от еднакво неконвенционални семейства. Аз ли ще проправям път, или ще те следвам?

Под ниво гардероб, лице и очи хаосът в този човек навярно се съдържаше в съзнанието му. Зачудих се що за особен порядък се крие там.

— Сър, никога не съм шофирал в снежни условия. Не съм сигурен как ще разбера къде е алеята при тази виелица. Ще се наложи да карам наслуки — макар че обикновено интуицията ми не ме подвежда.

— С цялото ми дължимо уважение, господин Томас, вярвам, че натрупаният опит зад волана надцаква картата на интуицията ви. Русия е една вселена от сняг, пък и съм роден по време на зимна виелица.

— Зимна виелица? В морга ли?

— Всъщност в библиотека.

— Майка ви библиотекарка ли беше?

— Не. Майка ми е професионален убиец.

— Убиец?

— Добре чухте.

— Как трябва да ви разбирам?

— Правилно, господин Томас. Моля ви, поддържайте безопасна дистанция, докато ме следвате. Дори с вериги съществува опасност да изгубите контрол над управлението.

— Чувствам се така, сякаш цял ден съм губил контрол над управлението. Ще внимавам, сър.

— Ако все пак джипът започне да поддава, карайте по посока на най-малкото съпротивление. Без опити да го завъртите. И по-полека със спирачките. — Той отиде до своя джип и отвори вратата.

Обърнах се към него, преди да седне зад волана:

— Сър, заключете се. И ако видите нещо необичайно в бурята, не спирайте, за да го разгледате по-обстойно. Дайте газ.

— Необичайно? Бихте ли ми дали пример?

— О, необичайно, ами обикновените необичайни работи. Снежен човек с три глави или някой, който може да се окаже леля Симри.

Погледът на Родион Романович можеше да обели ябълка.

Махнах му за „на добър път“ и се натъпках в джипа, натиснах дистанционното си и вратата на гаража започна да се вдига. Зад нея се показаха бледа светлина, фучащи вихри и лавинообразно трупащ се сняг.

Пред мен Родион Романович излезе от гаража, за да попадне между чуковете на вятъра и наковалнята на снежни парцали. Включих фаровете, защото изтърбушената възглавница на небето беше удавила светлината в море от пух.

Тъкмо когато искрящите лъчи пробиха сивкавата снежна завеса, Елвис се материализира до мен, сякаш го бях включил с фаровете.

Вероятно смяташе, че имам нужда от смях, защото беше с водолазния си костюм от „Както дошло, така и отишло“.

Черната неопренова качулка прилепваше плътно към главата му, покривайки косата и ушите, а челото му скриваше до веждите. Така лицето му изпъкваше със странната си чувственост, но цялостният ефект не беше добър. Елвис не приличаше на морски водолаз, а на сладка, широко ухилена кукла, която някакъв перверзник беше навлякъл в садо-мазо трико.

— Оу, бате, онзи филм! С него ти придаде ново значение на думата нелепост !

Той се изсмя беззвучно, престори се, че ме замерва с харпун, и се премени в арабската носия, с която беше в „През куп за грош“.

— Имаш право — засмях се аз. — Това е дори по-зле.

В творенето на музика Елвис е бил върхът, но във филмите си често се е изявявал като жалка пародия на себе си. Полковник Паркър, филмовият му импресарио, го е орезилил повече, отколкото Распутин е орезилил цар Николай и царица Александра.

Излязох от гаража, спрях и натиснах дистанционното. Погледнах в страничното огледало, за да съм сигурен, че вратата се е затворила докрай, готов да дам заден и да размажа всяко излязло от кошмар същество, опитващо се да се намърда вътре.

Очевидно Романович беше намерил алеята посредством логичен анализ на топографията, защото снегорините оголваха само асфалт и нищо друго. Джипът му напредваше на север-северозапад, описвайки нежна извика.

Част от изгребаният сняг се разпиляваше подире му. Нагласих снегорина така, че едва да докосва земята, и почиствах след него. Поддържах необходимата дистанция както от уважение към опита му, така и от нежелание да ме натопи пред майка си, професионалния убиец.

Свиренето на вятъра беше досущ като рученето на шотландските гайди, оплакващи десетина мъртъвци едновременно. Бесните му пориви разтърсваха джипа. Бях благодарен, че моделът, който карам, е с по-висока проходимост и масивният снегорин допълнително го заземява.

Снегът беше толкова сух, а виелицата — толкова разярена, че нищо не се залепи за предното стъкло. Не включих чистачките.

Погледът ми обгръщаше насрещното възвишение, местейки се от огледало към огледало. Очаквах да зърна поредното костеливо чудовище да дебне забавлението си във фъртуната. Белите потоци препятстваха видимостта не по-зле от пясъците си колеги в Мохаве, но строгите геометрични контури на съществата би трябвало да контрастират с този относително заоблен снежен пейзаж.