Дийн Кунц - Брат Од

Библиотеката образуваше прав ъгъл с крилото за гости, от което бях излязъл преди малко повече от час в преследване на бодака. Най-сетне пуснах камъните, които досега здраво стисках в юмруците си, и, полупремръзнал, отключих вратата към задното стълбище.

Когато се изкачих на третия етаж, заварих вратата на скромната си стаичка открехната, както я бях оставил. Само че от процепа не надничаха отблясъците на дебелата свещ, която бях запалил, докато чаках снегът да завали. Посрещна ме по-ярка светлина.

Не ми се струваше много вероятно отговорникът за настаняването на гостите брат Роланд да сменя чаршафи или да носи вино, наточено от „две пълни бъчви“, които Свети Бенедикт е предвидил като неотменна част от монашеското гостоприемство, когато е писал устава на ордена, създаден от него през шести век.

В „Свети Вартоломей“ не се намира глътка вино. Хладилният шкаф в банята съдържа кутийки кока-кола и бутилки студен чай.

Когато влязох в стаята си, готов да изкрещя „Умри, злосторнико“, „Краят ти дойде, черноризецо“ или нещо друго, подхождащо на средновековната атмосфера, заварих не враг, а приятел.

Брат Юмрука, наричан понякога брат Салваторе, стоеше до прозореца, загледан в снежната нощ.

Брат Юмрука безпогрешно усеща всичко, което става около него, дори най-тихите звуци и издайническите миризми. Това обяснява защо е оцелял в света, където се е подвизавал, преди да стане монах. И сега, макар че се промъквах на пръсти, той ме чу.

— Ще пипнеш някоя пневмония както си тръгнал да скиториш разгърден в такова време.

— Не съм скиторил — защитих се аз и тихо затворих вратата след себе си. — Бях на караулна обиколка.

Той се обърна и ме погледна в очите:

— Бях в кухнята, където настъргвах ростбиф и проволоне 4 4 Вид твърдо италианско сирене с бледожълт цвят, обикновено пушено и оформено като круша. — Б.пр. , когато те видях да излизаш от клетката на Джон.

— Сър, в кухнята не светеше нито една лампа. Щях да забележа.

— Лампичката на хладилника стига за приготвянето на един сандвич, а пък човек може да си подложи доста добре, огряван от часовника на микровълновата фурна.

— Значи се отдавахте на чревоугодничество, скрит от хорските очи, а?

— Домакинът трябва да знае дали закупената стока е прясна, не мислиш ли?

Като домакин на абатството брат Юмрука отговаряше за инвентара на килерите, пазарувайки храни, напитки и други материални блага за манастира и училището.

— Както и да е — продължи той, — човек си похапва нощем в ярко осветена кухня, която няма щори на прозорците.

— Дори ако този човек е монах в манастир?

Брат Юмрука сви рамене:

— Никога не можеш да прекалиш с предпазните мерки.

Облечен в спортен екип, със своите метър и седемдесет и сто килограма мускули, той приличаше на смъртоносна машина, наметната с бебешко юрганче.

Воднистите очи, изсеченото лице, ниското чело, квадратната челюст би трябвало да му придават страшен, дори жесток вид. В предишния му живот хората неслучайно са се страхували от него.

Дванайсет години в манастира, години на молитви и покаяние, му бяха вдъхнали добросърдечие, което му придаваше топъл блясък на някога ледените му очи и преобразуваше окарикатуреното му лице. Сега, на петдесет и пет лета, човек можеше да го вземе за професионален боксьор, който се е задържал в спорта твърде дълго: уши като карфиол, нос като картоф, примирението на сладък неудачник, който по трудния начин е научил, че само с брутална сила не се става шампион.

Една ледена капчица се плъзна по челото ми и протече по дясната ми буза.

— С тази снежна шапка приличаш на някой педераст. — Юмрука се отправи към банята. — Ще ти донеса хавлия.

— В шкафчето над умивалника има шишенце аспирин. Трябва ми аспирин.

Той се завърна с хавлията и аспирина.

— Ако искаш да ти дам вода, или кола, да речем?

— Дай ми бъчва вино.

— Леле, в славните дни на Свети Бени хората трябва да са имали черни дробове от желязо. Една тогавашна бъчва е побирала двеста трийсет и осем литра.

— Тогава ще се задоволя с половин бъчва.

Когато бях поизсушил косата си, той се върна с кутийка кола.

— Когато излезе от клетката на Джон, ти се спря и зяпна снега като пуйка. Нали знаеш, че пуйките се давят, когато стоят с отворена човка на дъжда?

— Сър, досега не съм виждал сняг.

— И после бум! Политаш като ракета към ъгъла на столовата.

Наместих се в едно кресло, изтърсих два аспирина от шишенцето и отговорих: