Робин Кук - Пристъп

Настилката изхрущя под колелата, когато големият кадилак спря пред склада за водопроводни части, собственост на двамата братя. Тони загаси фаровете и изключи двигателя. Но не излезе веднага от колата. Остана за миг на мястото си, за да се успокои. Можеше просто да се обади и да предаде информацията на Сал или Лу по телефона. Но тъй като се отнасяше до сестра му, той трябваше да разбере намеренията им. Знаеше, че и те бяха измамени като него, но в тази история не участваше член от тяхното семейство. Не му пукаше какво ще сторят на приятеля й. По дяволите, ако щат да го нарежат на парчета. Но сестра му бе съвсем друго нещо, нали така?

Тони отвори вратата и в носа му се плисна вонята от блатото. Не разбираше как може човек да работи на място, където щом вятърът промени посоката си, наоколо се вмирисва на развалени яйца. Нощта беше безлунна и той внимаваше къде стъпва. Не искаше да се препъне в някой захвърлен умивалник и да си счупи краката.

Магазинът вече бе затворил, което бе видно от табелата на вратата. Ала не беше заключено. Гаетано стоеше зад касата и броеше парите от дневния оборот. Бе затъкнал жълто моливче зад изненадващо малкото си ухо, което съвсем се губеше върху едрата му глава.

— Сал и Лу? — попита го Тони.

Едрият мъж махна с ръка назад, без да прекъсва дейността си. Тони откри братята, седнали зад бюрата си. След като се ръкуваха и размениха обичайните поздрави, Тони се настани на дивана. Братята го гледаха очаквателно. Единствената светлина в стаята идваше от двете малки лампи с абажури на бюрата и от нея лицата на близнаците изглеждаха още по-тъмни. От мястото, където седеше, очите им изглеждаха като две черни дупки.

— Е, вече са в Насо — започна без предисловия Тони. — Надявах се да ви донеса по-добра новина, но това е положението. Току-що са се настанили в луксозен хотел, „Оушън Клъб“. Заемат апартамент 108. Имам и телефонния им номер.

Тони се наведе и остави малко парче хартия върху бюрото на Лу, което бе по-близко до дивана.

Вратата се отвори и Гаетано мушна глава в процепа.

— Трябвам ли ви, или…

— Да — отвърна Лу, грабна листчето от бюрото си и се вторачи в изписания върху него телефонен номер.

Гаетано влезе и затвори вратата.

— Някаква промяна в състоянието на компанията? — попита Сал.

— Не съм чул за никаква промяна — поклати глава Тони. — Ако имаше промяна, моят счетоводител щеше да ме уведоми.

— Изглежда са ни изпързаляли — засмя се мрачно Лу. — Насо! Не мога да повярвам. Сякаш ни моли да отидем и да му видим сметката.

— Това ли ще направите? — попита Тони.

Лу хвърли поглед към брат си.

— Искаме да го накараме да си вдигне задника и да се върне тук, за да спаси компанията и парите ни. Прав ли съм, братко?

— Напълно — отвърна Сал. — Трябва да му кажем чии са парите и да му заявим в лицето, че искаме на всяка цена да ни ги върне. Не само че трябва да си вдигне задника и да се домъкне, ами трябва да получи ясна представа от последиците, в случай че ни пренебрегне или реши да се скатае. Трябва да му дадем добър урок!

— Ами сестра ми? — попита Тони. — И тя има пръст в гази бъркотия, но ако ще й даваме урок, искам аз да й го дам.

— Няма проблем — каза Лу и постави листчето с телефонния номер върху бюрото си. — Както казах миналата неделя: нямаме сметки за уреждане с нея.

— Готов ли си да тръгнеш за Насо, Гаетано? — попита Сал.

— Още утре сутринта — ухили се Гаетано. — Но какво да правя, като предам съобщението? Да остана да чакам, или…? Имам предвид, какво ще стане, ако не реагира?

— Трябва да направиш така, че да реагира — сопна му се Сал. — Не искам да останеш с погрешното впечатление, че те изпращаме на почивка. Освен това, имаме нужда от теб тук. Като му предадеш съобщението, вдигаш си задника и се връщаш в Бостън.

— Гаетано има право — намеси се Тони. — Какво ще направите, ако онзи шибаняк пренебрегне предупреждението?

Сал погледна брат си. Очевидно двамата се разбраха с очи, защото закимаха с глава. Сал отново се взря в Тони.

— Ако този подлец изчезне, сестра ти ще може ли да управлява компанията?

— Че откъде да знам? — сви рамене Тони.

— Нали ти е сестра? — каза Сал. — Не е ли доктор на науките?

— Защити докторат в Харвард — отвърна Тони. — Голяма работа! Помисли се за толкова велика, че не се говори с нея. А това означава, че знае сума неща за ембриони, гени и други подобни глупости, но не и как се управлява компания.

— Добре де, онзи скапаняк също е доктор на науките — каза Лу. — Тъй че компанията няма да пропадне повече от това, ако я управлява сестра ти. А ако това стане, ти ще имаш много повече влияние върху развитието на нещата отвътре.