Робин Кук - Пристъп

Когато се натъкмиха облякоха палтата си и след като портиерът ги упъти към ресторанта, излязоха от хотела. Тръгнаха по главната улица ръка в ръка, пресякоха няколко странични улици, преминаха покрай множество картинни галерии, книжарници и антикварни магазинчета. Нощта беше хладна, небето бе обсипано с ярки звезди, които блестяха над главите им въпреки градското осветление.

Управителят ги поведе към една странична маса, която им осигуряваше уединение в оживения ресторант. Поръчаха си специалитет и бутилка вино и се настроиха за романтична вечеря.

— Вероятно не би трябвало да го споменавам — наруши тишината Даниел.

— Тогава недей — прекъсна го Стефани, тутакси разбрала накъде бие.

— Трябва — каза Даниел. — Всъщност, длъжен съм да го направя, а сега е най-удобният момент. Преди няколко дни ти ми каза, че ще проучиш нашия мъчител, сенатор Ашли Бътлър, с намерението да ми помогнеш за утрешното изслушване. Знам, че си го направила, но нищо не ми казваш. Защо?

— Доколкото си спомням, ти се съгласи да забравиш за слушането поне тази вечер.

— Съгласих се да се опитам да го забравя — поправи я Даниел. — Но не успях. Защо не ми съобщаваш нищо? Защото онова, което си научила, няма да ми помогне ли? Отговори ми на този въпрос и аз ти обещавам, че до края на вечерта няма да зачеквам темата.

Стефани отвърна поглед, за да събере мислите си:

— Какво искаш да знаеш?

Даниел раздразнено се изсмя:

— Усложняваш нещата още повече. Искрено казано, не знам какво искам да знам, тъй като не знам достатъчно, за да задавам дори въпроси.

— Няма да ти е лесно с него.

— Вече го разбрахме.

— Сенатор е от 1972 година и е изключително опитен, което е сериозно преимущество.

— Можех и сам да се досетя, щом е председател на подкомисия — отвърна Даниел. — Искам да разбера кое го прави тъй влиятелен.

— Останах с впечатлението, че е типичен старомоден демагог от юга.

— Демагог, а? — повтори Даниел. — Би ли ми казала в какъв смисъл употребяваш тази дума.

— Имам предвид политик, който се позовава на общоприети предразсъдъци и се бои да защити новото и да го наложи.

— Имаш предвид обществения интерес към биотехнологиите като цяло ли?

— Точно така — призна Стефани. — Особено когато биотехнологиите включват думи като ембрион и клонинг.

— За ембрионни ферми и франкенщайнски сценарии ли говориш?

— Да — отвърна тя. — Разчита на невежеството и страховете на хората. В сената се слави като обструкционист. Винаги е по-лесно да си „против“, отколкото „за“ нещо. На това дължи кариерата си. Многократно се е противопоставял дори на собствената си партия.

— За нас това е неблагоприятно — изстена Даниел. — Изключва всякаква възможност да се опитаме да го убедим в рационалността на нашето решение.

— За съжаление и аз мисля така. Затова не ти казах какво съм научила за него. Потискащо е да знаеш, че хора като Бътлър са в сената, да не говорим за влиянието и властта, които притежават. Сенаторите трябва да са родени водачи, а не да влизат в сената заради самата власт.

— Потиска ме фактът, че този дръвник е в състояние да блокира всичките ми перспективи.

— Нямам впечатлението, че е дръвник — поправи го Стефани. — Тъкмо обратното. Дори е доста съзидателен. И ловък. Бих допълнила: истински Макиавели.

— Какви са приоритетите му?

— Обичайните фундаменталистки и консервативни идеи. Разбира се, правата на отделните щати. Това, както и да е. Но той се бори и против порнографията, хомосексуализма, хомосексуалните бракове и други такива неща. О, да! Има и още — против абортите е.

— Абортите ли? — изненада се Даниел. — Нали е член на демократическата партия и защитава правото на избор? Описваш ми го като крайнодесен републиканец.

— Казах ти, че не се бои да се опъне дори на партията си, щом това е удобно за него. Определено е против абортите, макар че понякога има нужда да го убеждават, за да защитава тази идея. Същото може да се каже и по въпроса за защита на гражданските права. Умен консерватор, популист и пуритан, който, за разлика от Стром Търмонд и Джеси Хелмс, не напусна Демократическата партия.

— Удивително! — забеляза Даниел. — Човек би помислил, че избирателите виждат съвсем добре какъв е всъщност — жаден за власт в името на собствените си интереси, — и въпреки това дават гласа си. Защо партията му не е организирала отпор срещу него, щом спъва важни решения?

— Много е силен. Той е истинска машина за набиране на средства и има под ръка множество политически комитети, фондации и дори корпорации, които са впрегнати да осъществяват популистките му идеи. Останалите сенатори открито се боят от него поради влиянието, което може да упражни върху средствата за връзки с обществеността. Нито се страхува, нито се свени да използва пълните си джобове срещу противника в предизборната борба.