Робин Кук - Пристъп

— Закачам се с тях — ухили се Ашли. — Ще ми потрябват при гласуването на проектозакона идната седмица. Не мога да понасям подобни личности, особено пък ако са си присадили коса.

— Знам — отвърна Каръл. — Затова се учудих.

Когато се приближиха към страничния вход на залата, Ашли забави крачка.

— Бързо ми повтори какво разбра за първия свидетел, който ще чуем тази сутрин. В главата ми се върти интересен план, който наистина държа да изпълня.

— Разучих професионалното му досие и сега ще си го припомня — каза Каръл.

Тя затвори очи, за да мобилизира паметта си.

— Още в училище е дете чудо в областта на точните науки. Отличава се и в медицинския факултет, и при зашитата на докторската си дисертация. Наистина впечатляващо! На всичко отгоре много бързо израства и става най-младият главен асистент в Мърк, след което е прехвърлен на престижен пост в Харвард. Коефициентът му на интелигентност сигурно се измерва с астрономическо число.

— Спомням си биографията му. Но тя не е важна в случая. Кажи ми какво мисли Фил за характера му.

— Поради факта, че е непреклонен по отношение на работата на колегите си. Фил предполага, че е егоцентричен и арогантен. Имам предвид, че макар да знаят, че са егоцентрични, повечето като него предпочитат да го крият от останалите, но в случая Фил очаква, че той ще се държи безочливо.

— Нещо друго?

Спряха се пред вратата на страничното помещение и се помаяха. Долу по коридора, до главния вход на залата за изслушване, имаше малка група хора и жуженето на гласовете им достигаше чак до тях.

Каръл вдигна рамене:

— Не си спомням нищо повече, но нося досието, което му изработиха сътрудниците ни, а то съдържа впечатленията на Фил. Искаш ли пак да го прочетем, преди да е започнало слушането?

— Очаквах да кажеш нещо за страх от неуспеха — каза Ашли. — Спомняш ли си такова нещо?

— Сега, като го спомена, да, спомням си. Мисля, че Фил му придаде особено значение.

— Чудесно! — възкликна Ашли с вторачен в пространството поглед. — Съчетанието между страха и огромното му его се превръщат във фактор, на който винаги ще мога да се опра. Какво ще кажеш?

— Съгласна съм, но не съм сигурна дали разбирам добре. Дан предполага, че страхът му от провал се основава върху съотношението между постиженията му и неговата очевидна интелигентност. Всъщност, би могъл да постигне успех във всичко. Фактор за какво може да е страхът му от провал?

— Той би могъл да постигне всичко, трябва само да се съсредоточи, а тъкмо в този миг иска да стане знаменит предприемач и най-безсрамно го заяви в едно от последните си интервюта. Играл е рисковано, за да успее, като е заложил и кариера, и пари. Държи новосъздадената компания да се опира на патентована на негово име методика, като причините за това са твърде лични, да не кажа повърхностни.

— Към какво се стремиш? — попита го Каръл. — Роб иска от теб да забраниш методиката му. Нищо повече.

— Поради настъпилите обстоятелства задачата ми се усложнява. Ще ми се да накарам добрия доктор да направи нещо, което със сигурност няма да иска.

По безизразното лице на Каръл сякаш премина облак.

— Роб знае ли?

Ашли поклати глава. Направи знак на Каръл да му върне подготвеното слово и когато тя му го подаде, той го грабна от ръката й.

— Какво искаш от доктора?

— И двамата ще разберете довечера — отвърна Ашли и започна да преглежда словото си. — Сега нямам време да ти обяснявам.

— Това ме плаши — призна на висок глас Каръл.

Докато Ашли препрочиташе доклада, тя неспокойно се местеше от крак на крак. Крайната цел на Каръл и причината, поради която жертваше толкова много от времето си на сегашния си пост беше, че иска да се кандидатира за мястото на Ашли, когато той се оттегли, а това вероятно щеше да стане по-рано от очакваното предвид заболяването му и установената от д-р Уитман диагноза. Тя беше извънредно опитна. Преди да се премести във Вашингтон, бе работила като щатски сенатор и сега, когато целта беше близо, не можеше да го остави да направи някоя маг ария, като онази, дето Клинтън изигра на Ал Гор. Откакто двамата посетиха д-р Уитман, Ашли стана разсеян и непредсказуем. Тя се прокашля, за да привлече вниманието на шефа си.

— Как точно ще действаш, за да принудиш доктор Лоуъл да направи нещо, което не желае?

— Като го накарам да се изправи и после издърпам чергата изпод краката му — отговори Ашли, вдигна поглед и срещна очите на Каръл.

Заговорнически й се усмихна.