Робин Кук - Пристъп

— Тръгвам на бой и искам да победя. За да го направя, ще следвам старо вековната максима от Изкуството на войната: внимателно преценявай и нападай пръв с всички сили! Нека видя финансовия отчет на компанията му.

Каръл се разрови в папката е документи, която носеше със себе си. Намери онова, което му трябваше и му го подаде. Взря се в лицето му изучаващо, опитвайки се да разбере нещо по неговото изражение. Запита се дали да не се обади на Фил по мобилния телефон, веднага щом има възможност, и да го подготви за най-неочакваното.

— Това е хубаво — измърмори Ашли. — Дори много хубаво. Какъв късмет, че имам връзки в Бюрото. Сами нямаше да можем да се сдобием с тази информация.

Може би е по-добре да се посъветваш с Фил, преди да извършиш онова, което си намислил — предложи Каръл.

— Нямам време — отговори той. — Всъщност, колко е часът?

Каръл погледна часовника си:

— Минава десет.

Ашли протегна напред лявата си ръка, като я придържаше с дясната, за да провери дали трепери. Имаше слаб, едва забележим тремор.

— По-добро не бих могъл и да очаквам. Да се залавяме за работа.

Ашли влезе в залата през страничната врата, от дясно на широкия подиум във формата на подкова. Помещението бе пълно с хора, които скитаха без посока, блъскаха се един друг, а от неразбрания им говор до тях достигаше само едно непрекъснато жужене. Ашли трябваше да си проправя път между колеги и служители, за да стигне до мястото си. Веднага се появи и червенокосият Роб, който му носеше още едно копие от речта му. Ашли му помаха с листите в ръка. После седна и намести извития като гъши врат микрофон пред себе си.

Бързешком огледа до болка познатия амфитеатрален декор в залата и очите му се спряха на двете фигури, седнали на свидетелската маса в основата на подиума. Отначало вниманието му бе привлечено като магнит от привлекателната млада жена с ореол от лъскава като на кожа от норка коса около главата си. Ашли имаше слабост към хубавите жени, а тази пред него направо му пълнеше очите. Носеше строг тъмносин костюм с бяла яка, която чаровно контрастираше с маслинения тен на лицето й. Въпреки скромното си облекло, тя излъчваше здрава чувственост. Бе спряла тъмните си очи върху Ашли и той имаше усещането, че е насочила дулото на пистолет в лицето му. Нямаше представа коя е и защо е на това място, но си помисли, че присъствието й ще превърне изслушването в по-приятно занимание.

Ашли с нежелание премести погледа си от привлекателната жена към доктор Даниел Лоуъл. Въпреки, че очите му бяха по-светли, отколкото тези на сътрудничката му, той гледаше със същия остър и немигащ поглед. Ашли си помисли, че докторът е доста висок на ръст, макар сега да не си личеше, защото се бе отпуснал назад в стола. Слабо телосложение, тънко, ъгловато лице, сивееща коса. Дори облеклото му издаваше арогантност, сравнима единствено с погледа и позата му. За разлика от строгия делови костюм на младата жена до него, той носеше всекидневно сако от туид с кожени кръпки на лактите, разкопчана около яката риза без вратовръзка, а под масата Ашли виждаше краката му, обути в джинси и маратонки.

Когато взе председателското чукче в ръка, той вътрешно се усмихна. Предположи, че с поведението и облеклото си Даниел твърде неубедително се опитва да покаже, че не се страхува, задето е повикан да свидетелства в сенатската подкомисия. Може би си мислеше, че е в състояние дори да докара пелия университетски отбор от професори и академици, за да стреснат Ашли, човека, завършил баптистки колеж в родното си градче. Но нямаше да се получи. Ашли бе сигурен, че държи Даниел в своята половина на бойното поле и че преимуществата са в негова полза.

— Подкомисията по здравната политика на Комисията по здравеопазване, образование, трудово и пенсионно дело нарежда… — Ашли бе пуснал в действие изразителната си южняшка интонация; той удари чукчето. Почака няколко секунди, докато безцелно скитащите из залата хора заемат местата си. Служителите зад гърба му направиха същото. Той се вторачи в Даниел Лоуъл, ала докторът не помръдваше. Ашли хвърли поглед от двете си страни. Повечето от членовете на подкомисията ги нямаше, присъстваха само четирима. Присъстващите четяха меморандумите, или шепнешком разговаряха със сътрудниците си. Нямаше кворум, но това не бе от значение. Не се очакваше гласуване и Ашли нямаше намерение да настоява за такова.

— … да се проведе слушане — продължи той и постави листите със словото си на масата пред себе си, скръсти ръце и хвала с длани лактите си, готов да предотврати евентуален тремор. Леко отдръпна назад глава, за да вижда по-добре буквите през бифокалните си очила. — Настоящият законопроект допълва вече приетия закон за забрана на процедурата на клониране, наречена…