Робин Кук - Пристъп

Даниел изпи виното в чашата си и си наля още. Докато гледаше искрящата червена течност, той си мислеше за сенатор Бътлър, неговата най-голяма грижа в момента. Стефани му бе заявила, че го дразни, когато му каза, че двамата със сенатора си приличат повече, отколкото той можеше да предположи. Запита се дали наистина го мисли, тъй като съвпадението бе наистина голямо — семейството на Даниел наподобяваше това на сенатора. Дълбоко някъде в подсъзнанието, го глождеше мисълта, че в твърдението й има някаква истина. Нещо повече, Даниел трябваше да си признае, че завижда на властта, с която сенаторът разполага и с която би могъл да влияе на човешкия живот.

Остави чашата си върху масичката и тръгна към спалнята. Движеше се бавно в непознатата обстановка. Нямаше никаква надежда, че ще може да заспи, защото интуицията му подсказваше, че наближава бедствие. Мислеше да се върне в леглото и да се опита да се отпусне и ако не заспи, поне да си почине.

9:51 часа, четвъртък, 21 февруари 2002 година

Вътрешната врата към кабинета на сенатор Ашли Бътлър се отвори и сенаторът се появи, следван от завеждащата личния състав. Грабна листите от ръката на секретарката Дон, която седеше зад бюрото си.

— Словото ви пред подкомисията — извика тя след него, докато той завиваше към външната врата на кабинета си. Беше свикнала да не й обръща внимание и не се обиждаше. Тъй като именно тя изготвяше дневната му програма, знаеше, че вече е закъснял. Трябваше да е на изслушването, което започваше точно в десет.

Ашли изсумтя, когато прочете първите няколко реда от доклада и подаде листа назад към Каръл, за да го погледне и тя. Каръл бе нещо повече от завеждаща личния състав, която само назначава и уволнява служителите, тя бе дясната му ръка.

Като излязоха в мраморния салон на административната сграда, те ускориха крачка. Ашли изпитваше трудност поради вдървеността си, макар че продължаваше да пие медикамента, предписан му от д-р Уитман. Сега имаше чувството, че се движи през гъста кал.

— Харесва ли ти словото ми? — попита той, за да отклони мислите си в по-приятна насока.

— Съдейки по онова, което успях да прочета, да — отговори Каръл. — Дали Роб е накарал Фил да му хвърли един поглед?

— Надявам се — отвърна Ашли.

Повървяха мълчешком, после Ашли попита:

— Кой, по дяволите, е Роб?

— Новият съветник по здравните проблеми — обясни му Каръл. — Сигурна съм, че се сещаш. Той просто не може да остане незабелязан. Дългия червенокоско, който бе прехвърлен от канцеларията на Кенеди.

Ашли леко кимна с глава. Макар, че се гордееше със способността си да помни фамилии, вече не можеше да се справя с имената на всички, които работеха за него, защото личният състав на кабинета му се бе раздул до над седемдесет души, при това имаше непрекъснато текучество. Но другото име му бе познато, тъй като Фил, както и Каръл работеха за него много години. В качеството си на главен политически анализатор на Ашли Фил играеше важна роля в дейността на сенатора и изчиташе всички изказвания, които Ашли правеше, или които щяха да влязат в протоколите на конгреса.

— Какво става с лекарството? — попита Каръл; токчетата й отекваха като изстрели върху мраморния под.

— Изпих го — подразни се Ашли.

За да се увери, той незабелязано бръкна в страничния джоб на сакото си и опипа вътрешността му. Както очакваше, таблетката, която бе оставил в джоба си, не беше там, което показваше, че я бе изпил. Искаше преди прослушването да насити кръвта си с лечебното вещество. Последното, което желаеше бе някой репортер да забележи симптомите на заболяването, като например тремора на ръката му, тъкмо сега, когато планираше да елиминира всички препятствия по пътя към целта си.

Завиха по коридора и попаднаха на група либерално настроени техни колеги, които вървяха в противоположната посока. Ашли се спря и майсторски занарежда с мазния си южняшки носов изговор комплименти за прическите, модните костюми и пъстрите вратовръзки на колегите политици. Със само подигравателен тон той сравни елегантните им дрехи с обикновения си тъмен костюм, безличната си тъмна вратовръзка и простата си бяла риза. Същия модел, който носеше, когато за първи път стъпи в сената. Ашли бе човек на навиците. Не само че не променяше модела на дрехите си, но и попълваше гардероба си от един и същ консервативно настроен търговец в родния си град.

Двамата с Каръл продължиха по пътя си и тя го попита до каква степен е бил искрен.